Чарковете на Баба Яга

Та като съм я отпочнала темата, за разни магьосници и вещици, ще продължа с един направо екзистенциален въпрос, който Емил ми зададе онзи ден. А той е:

„Чудя се, дали брадавиците на Баба Яга не са вторичен белег на социално озлобление, или са просто зловреден и вроден дефект, който води до въпросната митологична асоциалност.“

Ще се радвам да разбера вие как мислите, пък Емил е направо в трепетно очакване, защото за него това е като да се бъхта за яйцето и кокошката.

Вещи в книжарницата

Бях на един купон онзи ден. На това празненство, като фон на музиката беше включен и телевизор с футболни мачове, като каналите се цъкаха неспирно между различните първенства (така и не разбрах как завърши Славия). И не щеш ли, между няколкото канала, изведнъж попаднахме на телевизия Фен – чалгаджийски канал, знаем как изглеждат каките по такива като него. Обаче, клипа който вървеше ме остави без думи. Говоря за „Като вещица“ на Лияна. И понеже знам, че не сте вещи в тия музики ще ви пусна тук и клипчето, за да не съм голословна. Последното и понятие си нямам ка ще стане изобщо, защото аз почти думи за това нямам.

Като се прибрах си отворих компа да чуя и текста – нормален, без вулгаризми, оплаква нещастните красиви жени; музиката бавна за жанра и ненатрапчива. Като цяло нищо възмутително, дори за отявлените противници на чалга музиката.
Ама клипа поне за мен е уникален! Действието не се развива в кафене, не се развива в дискотека или нечий апартамент, обзаведен тип …. , а в
КНИЖАРНИЦА!
Като изключим встъпителните думи пред един басейн, каките в клипа са работнички в книжарница! Бре, от кога толкова секси продавачки по тия места има? Вярно, момиче съм, но съм любопитна да ги видя бре! Особено тая облечената в „рокля на медицинска сестра“. Най-впечатлителен за мен е момента, в който въпросната Лияна се изтъпанчва насред книжарницата облечена в някакъв цял електриков бански, който така й е пристегнал циците, че започва да не ми стига въздух като гледам тия буквално „топчета“. Как де е, да не кажете, че съм завистлива.

В целия клип не разбирам как така уважаваща себе си книжарница (каквато е „Пингвините“) се е навила да служи за сцена, ни в клин, ни в ръкав, на чалга клип?! Нито текста има нещо общо, ни нищо…Или може би в представите на Лияна и продуцентите й, за да се местонамира в книжарница една хубава жена, то тя непременно трябва да е вещица, защото иначе няма никаква причина да се навърта в такива опасни места. И като се замислиш, наистина за модните красавици днес няма по-опасно и изпълнено с капани място от това, събрало световното познание
Другият вариант е същата тая книжарница толкова да няма клиенти, че да се опитва да си ги докара, завладявайки нови почитатели, като плати на Лияна да разположи клипа там. Но пък, ако ги спечели, представям си какви книги ще предлага и как нито аз, нито вие ще можете да си намерите четиво вътре. Така де, сега хороскопи, кръстословици и судоко могат и от РЕП да се купят, защот да им правим книжарници на тях.
Искрено се надявам, че не се цели втория вариант. Ама не знам. Вие как мислите, за какъв дявол е това?

Защитен: Възпряни

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

Пластични работи

Загубих се тия дни, признавам. Подхвана ме под ръка циганското лято и ме отнесе.
С него и Емил ходихме на гости на едни приятели. Пък те си имат детенце – една голяма малка сладурка. А  при такива симпатични създания не се ходи без подарък – взехме едно блокче и едни пастели и хоп на гостито. Мъничето се израдва много и започна да рисува, пък в замяна извади едни страхотни пластелини. А те – искрящи цветове, окото радват, меки и нецапащи ръцете. Сетих се като бях малка какъв беше пластелина, който ми купуваше майка ми – нищо общо с тая красота сега. Навремето, ако човек смесеше два цвята се получаваше невъобразимо ужасен нещо между кафяво и лилаво…

Както и да е де. Загледах се какво пише на тоя съвременен пластелин, от какво е направен, че не оставя лепкаво по ръцете. Зачитам и какво виждам?:
„ПЛАСТИЛИН“
ама написано така, „пластИлин“. Бре! От кога така се пише. Зарових в черепната кутия и не можах да се сетя друго освен, че пластелин открай време се пише с „е“ – пластЕлин. Сетих се и как преди време в едно телевизионно предаване един баща се беше оплакал, че второкласника му се върнал от училище с двойка по диктовка. „Представяте ли си, – вайкаше се той – тая госпожа е поправила „пластелин“ на „пластилин“ и е задраскала още куп вярни думи в диктовката на детето ми“. Искрено се възмутих тогава какви хора стават учители вече. Само дето надписа на тая кутия сега ме хвърли в оркестъра. Възможно ли е да греша и да съм забравила нещо елементарно, учено в училище?!

Прибрахме се вкъщи. От вратата погледнах какво може да ме убеди в правотата ми. Чакаше ме правописния и правоговорен речник за 2-3 клас, по който съм учила като малка. Сещате ли се за него? Отварям там и:

пластелин!
Права съм значи!!! Речника е от 1985та година. Хубави времена бяха и БАН разполагаше винаги с единно становище по такива въпроси, за това в речника няма дублетна форма „пластилин“. Доволна се успокоих, че не ми е изпила чавка мозъка. Отворих обаче и гугъла и се оказа, че се появяват много повече резултати на грешното според мен, отколкото правилното. В един форум даже се караха на една майка, че пишела думата с „е“.
Добре, рекох си, тогава ще отворя най-новия правописен речник, който имам – подарих преди време на Емил изданието на Хейзел от 2002 г. Изготвен от БАН, разбира се. Още след като го купих се разочаровах, защото в правописните правила в началото на речника изобилстваше от нововъведени изключения. Отварям сега и почвам да търся. И излиза:

А! Не може да бъде, трябва поне да са дублетни! Не! За мой ужас единственото правилно е с „и“!!!
След още ровене установих, че „пластилин“ се пише така на руски… и на съвременен български…Аз причина да минем към руски правопис не виждам. За това си мисля, че в БАН вече съвсем са я подкарали през просото в осъвременяването на езика. Не виждам никаква логика, защо едно нещо трябва да сменя правописа си, освен масовата неграмотност! Настръхвам като си помисля, че ако се следва тази логика, в следващото издание на речника по същата причина ще имаме „пИпИруда“ и „пИчелиш“ – просто защото всички така казват!
Освен това си мисля, че ще пострадат и „скулптор“ и „скулптура“ – защо едното да е с „о“, а другото с „у“, защо да се мъчим, а?

П.П. Лека им пръст на „Пластелинчетата“