Приятели по парцел

(не, не показвам втора снимка на куче и котка днес)

Много блог-игри ми се насъбраха, че и започнаха да прахолясват, за това си мисля, че е време да ги отметна. И то с удоволствие започвам с първата:

Аспарух ми подметна щафетата наречена Premio Blog Amigo. След внимателно проучване си направих извода, че трябва да посоча хора, които са ми станали приятели по бложена линия.

При мен това е малко омешано, защото има хора, които са ми станали близки след като съм забложила, а има такива, които са ми близки от преди това и даже самите те са ме накарали да отворя „Патиланско царство”. От последния тип са Батпеп и Блу – с които пак се запознахме онлайн, но в далеч по-допотопната форма на общуване вид „форум”. Доста конфузно и оплетено беше запознаването ми с Молифчето и Оптимишо – които не бях забелязала на сватбата на Пепи и Блу. Те мен също не ме бяха запомнили, защото когато ги разпознах пред Народния театър си мълчах като прасе в тикви. Малко след това с Молифчето намерихме и дом на Мечо. Абе тези четиримата са просто страхотни хора

Подобна история на разминавания мога да напиша за ThePlamen. Разминавала съм се сигурно 5-6 пъти с него из центъра и всеки път не смея или пък няма как да се обадя (не поради липса на възпитание). Блога му ми е страшно интересен, а откакто надникнах в туитъра – май той и Аспарух, са хората, които най си заслужават кисненето там. Аспарух пък пише много интересни работи, но както казах – най-ме радва в кратката си форма.

И за да не кажете, че все не се обаждам на хората, ето пък обратната версия – покрай концерта на Мадона ме засякъл Стойчо и този път той не посмял да се представи. Със Стойчо се срещнах за първи път в моя блог, но след това ми светна, че той е пътешественика, който събира приключенията и на други блогъри и обикновени странстващи по света пътници. Често пуска и моите световни патила, стига да не ме е домързяло да ги опиша, което за съжаление става все по-често. Голям смях е Стойчо и много приятен събеседник. Можете да го хванете и на други теми в „Малко мисъл, малко идеи”, където пък си съжителстват мирно с Комитата. Този също е много интересен образец и единствената причина, поради която се обаждам рядко в комитските му дела е, че гледам да не изказвам политически пристрастия (навик ми е от началото на 90те, когато се биех със съученика Митко на цветова основа).

И накрая, но не на последно място искам да спомена Wakeop или Котицата в съдружие с Прасунсен – те си имат повече от един блог обединени в собствена си Грухосфера, но на мен най-любими са ми Зурлестите им приказки, където просто трябва да отидете, за да разберете, защо толкова им се кефя и ще се радвам да срещна и на живо

Естествено има още много хора, които обичам да следя и чета, но ще бъде още по-хубаво, ако срещна на по бира.

За това сега ще поканя някои от тях да кажат, кой са почувствали по-близък, бродейки из нашенските блогове. Моля да заповядат: Дзвер и Размисли и който още иска!