Муун-Уочър и морето

„Той виждаше едно семейство на хора-маймуни, което се различаваше само в едно отношение от това, което му беше така познато. Мъжкият, женската и двете бебета, които по тайнствен начин се бяха появили пред него, бяха сити и пресити, с гладка и лъскава козина — условие за живот, каквото Муун-Уочър никога не бе могъл да си представи. Несъзнателно той опипа изпъкналите си ребра. Ребрата на тези същества бяха скрити в гънки тлъстина.

…

Муун-Уочър не притежаваше съзнателна памет за онова, което беше видял. Обаче тази нощ, когато беше седнал пред входа на бърлогата си и размишляваше, докато ушите му долавяха шумовете на околния свят, той за пръв път почувства първите далечни пристъпи на ново и силно вълнение. Това беше смътно, неопределено чувство на завист, на недоволство от живота. Той нямаше представа коя бе причината за това чувство, а още по-малко как да намери лек срещу него. В душата му обаче се бе промъкнало недоволство и той беше вече съкратил с една малка крачка разстоянието, което отделяше маймуната от човека.“

От известно време насам всяка вечер се чувствам като Муун-Уочър – героят на Атрър Кларк от „Една одисея в космоса през 2001 г.” Който е чел книгата сигурно ще се сети, за другите съм сложила откъса. Та включвам новините на БНТ, БТВ, Нова и от всичките ме убеждават мен – днешния Муун-Уочър – за едно единствено нещо:

Да отида на море!

Но не кое да е море, ами НАШЕТО! Да отида на хотел, един от ония огромните, многоетажни, чисто нови и красиви. Как места има и само за мен ще се грижат.

Започна да ми се привижда, че телевизора е точно един извънземен черен монолит, който аха започнат новините включва извънземната вълна и започва да ми предава за Черноморието.

И ми редуват картинките на шарено боядисан бетон с интервюта на хора.На обикновени хора точно като мен, само дето те са на нашето прекрасно Черноморие, пък аз се пържа в града. Прожектира обелиска и хората от там ми обясняват:

„Всичко тук е страхотно!”, „Невероятно е просто и толкова евтино!”.

Колко всичко е направено перфектно и се чудят как изобщо са били допуснати в този рай на земята. Разказват за цялостното обслужване с включено ядене…така де, казват „ол инклузив”, но нали съм по-млада разбирам. Баба ми пред нейния обелиск може и да не разбира, но и тя не е от интерес за него, тя може само да мечтае, за това дето й прожектират.

Ама всичко е толкова умопомрачително прекрасно!!! Пък и от всички телевизии ми го обясняват! Започнах да се чувствам и аз неудовлетворена, някак не човек. Да отида на НАШЕТО море, а?

Да налетиш на новата власт

Почти се успах за работа сутринта! Две минути преди крайния срок за ставане отворих очи с ужас в душата, че закъснявам. Скочих, набързо душ и гладене на риза и бегом към трамвая. Там ме посбутаха, както обикновено, и с радост слязох, за да поема по финалната права преди работа.

Пошляпвам покрай Военния клуб и, размишлявайки върху пукнатините му (мислех, че като за Кулата в Пиза, ще има обсъждания как да го спасят преди да му инжектират бетон, но не би) продължавам надолу по Раковски. До толкова се улисах в размисли, че минах покрай Финансите неусетно и тръгнах да пресичам Славянска. И точно тогава…нали съм добро дете, се огледах преди да пресека малката уличка. Поглеждам в дясно, че те колите от там идват и кой виждам?!

От централния вход на финансите съзирам да излиза позната ми физиономия, запътила се към един готов да тръгне ей сега джип. Поглеждам пак – ама това е Симеон Дянков! Новият ковчежник на държавата! Ама той гледа към мен! Не може да бъде!

Хваща се той за дръжката на вратата, но веднага я пуска и ми махва сърдечно и с цяла ръка. Ама не само това, ами и тръгва към мен!

„Не може да бъде – продължавам да не вярвам на очите си и почти се спирам – аз го познавам само от снимките, защо ще ми маха?! Ей сега ще каже как ме иска в екипа си! Хахахах. Ааааа! Ама този е без очила, сигурно не е министъра, а някой мой познат, който не разпознавам…Абе Дянков е! Те очилата не му ги виждам, защото са му без рамки – по-икономични са!”

Точно стигам до „икономични” и се обръщам наляво, за да не ме сгази нещо и виждам…
От другата страна на Раковски, по пешеходната се залетял не кой да е, а министъра на икономиката, енергетиката и туризма, самия Трайчо Трайков! Поглеждам пак към финансовия министър. Той все така се усмихва и лети към мен, ама се е запътил и по-надалеч. Тюх, не махал на мен, а на Трайков зад гърба ми! (баш като във филмите стана). Е, поне два министъра накуп видях, но не на две неща ами на цели четири работи министри – че финанси, пък икономика, енергетика и даже туризъм! Остана ми ей тая награда за днес. Може някога и на мен да ми махнат… ама друг път.

За сега можете поне да гласувате за тази случка в Свежо

Кукуригууу (twitttttt)

Живея на някакви си двадесетина минути от центъра, при това със задръстването. И въпреки това имам щастието всяка сутрин да се будя от най-непривичния за градската среда звук – поредица от мощни и гръмки „Ку-Ку-Ри-Гуууу”.

Да съвсем истински петел ме буди всяка сутрин! Друг е въпросът, че той кукурига от към 5 ч., но аз си включвам приемника най-рано в 7 ч.

И тъй като е много модно всички да чуруликат в twitter, реших и аз да се присъединя. Но мен все ме избива на кокоши работи, за това няма да чуруликам, а смятам да започна да кукуригам там (точно като съседското пернато). На PippilotaM ме търсете, защото това чудо ме ограничи и откъм дължина на името, хмм. Има май още неща да разбирам там, така че бързам да науча! Надявам, се да не ми се смеят по-напредналите! Пък изцвърчете ми и вие там да видим какво ще се излюпи

Чистота

Рядко пия кафе, и за това ми се мяркат и онези глуповати късметчета, свити на рулце. Но тази сутрин реших да си взема едно в комплект в пакетчето 3в1. Вървейки към работа тръгнах да го отварям:

„Огледайте се наоколо. Това, което търсите е пред очите Ви”

Вдигнах поглед и първото нещо, което видях беше една голяма кофа на „Чистота”. Да, чистота ми трябва, вярно е.

А пък снощи ми направи впечатление, че по целия булевард Дондуков кофите на „Чистота” бяха гътнати. До тях изправени блестяха кофите на новата фирма „AS…” (не запомних цялото име).

„Чистота” умря! Да живее чистотата! Или кой знае?

„Експертиза“

Нищо политическо няма да последва в това кратко разсъждение. Само искам да отбележа, че почти всяка власт си има любим набор от неразбираеми за народа думи. Имаме си бенефициенти, реимбурсации, кохезии и още какво ли не в езика, въведени там, поради нежелание електората да разбере какво казва политика или поради неграмотност на експертите, пишещи словата му.

Като гледам, се очертава на ГЕРБ любимата дума да бъде „експертиза“. И на Бойко Борисов и на Цветан Цветанов само тя им е в устата! Този трябвало да има нужната експертиза, онзи да бил натрупал експертиза в областта на…

Сега, аз чужди езици съм учила, а претендирам и нашия език да поназнайвам. Та ми се струва, че:

- „експертиза“ на български се е наложила със смисъла на нещо, което е оценка/професионално заключение от специалист. А като народен човек, най-често се сещам за медицинската експертиза, ако някой е зле, или съдебна експертиза, в случай, че някой е сгазил лука.
- „expertise“ на английски по принцип ще рече професионално познание или умение в дадена област.

Та стигам до заключението, че някой, като пише и брише речи, не си отваря речника и преписва дочути думи сменяйки латиницата с кирилица. Само дето така изкарва ексепертите, на които ще се гласува доверие в следващите четири години, носители на съдебни и медицински експертизи, а не притежатели на професионални знания, умения и качества. Мда.