Земята и овцата

Да, в деня на Земята аз ще ви разкажа за овцата.
Овцата (Ovis) е животно – чифтокопитно и тревопасно.
Домашната овца (Ovis aries) – е почти същата. За мен разликата е само в името и местожителството, но това е,  защото вече не гледам Нешънъл джиографик.
Предполагам, че тази, за която аз искам да ви кажа ще да е Ovis citizenius. Тя е като горните две, но не се задоволява само с пасането на трева.
Тя може и да тъпче тревата, като след себе си оставя трамбована почва, от която нищо вече не изниква. Речеш ли да ѝ направиш пътечка, за да не гази в кал, тя прави нещо, на пръв поглед , много неочаквано – излиза от хубавата алея, направена с плочки/асфалт/чакъл, и скача в петдесетте съседни сантиметра трева. С изключително рядко заблудени изключения тя не се връща в правата пътека.

Така вече няма само овча пътечка, но истинска алея и овчи пътечки от двете ѝ страни.
Още по-интересно става, когато се рече произведената алея да се разшири до размерите на отъпканите край нея пътечки. От това упражнение произхожда или една огромна пътека с отново отъпкани пътеки около нея или две официални пътеки с… да, познахте, новоотъпкани пътеки!

Тази овца вършее навсякъде из градското пространство и подозирам, че е заразна. Делата ѝ могат да се наблюдават с просто око във всички паркове и градинки (особено красиви примери има в Градската градинка, Докторската и градинката зад Художествената галерия), зелени островчета и пояси край пътищата, дворове и междублокови пространства.

А някой ми обясняваше, че хипопотамите били смотани, че сами унищожавали жизнената си среда!

От планетата не можем да се махнем. За да спасим нея и природата можем да започнем с опазването на зеленото в града, за да го ценим и извън него.

(П.С. по отношение на конкретния пример – алеята край Хилтън и музея „Земята и хората“ – Първоначално беше направена една алея за велосипедистите. Превземането ѝ от пешеходци доведе до направата на втора; третата, предполагам, очаква повишаване в клас)