Visa от западна Европа – безценна

Сещате се за рекламата, нали? Звучи готино. Безценно.
И си казах един ден – не може без виза. С Емил запланувахме една доста голяма екскурзия, от която предполагам бая пътепис ще излезе. Планирахме всичко, намерихме къде ще спим и разни други малки подробности, но накрая се оказа, че все пак ще трябва да си издадем една кредитна карта. И така започна Одисеята.

Както вероятно знаете, оказа се, че кредитната ми карта не се оказа безплатна за първата година, но го преглътнах, защото целта беше скоростния влак –

Thalys

Талиса е скоростния влак свързващ Франция с Белгия, Холандия, Германия и Великобритания (и се казва Eurostar между Белгия и Великобритания, но не знам защо). Тия симпатяги продават доста скъпо билетите си, но ако ги купиш по-отрано и без право на никакви заменки на датата и часа са си направо нискобюджетни. Например 25 евро излиза от Париж до Белгия или Холандия, ако купиш билета минимум 30 дена предварително. 29 евро трябва да струва, ако вземеш билета до 15 дена преди пътуването.

Ние се прицелихме в 25те евро, но хайде днес, хайде утре и останаха точно 31 дена преди пътуването. Сядам аз да пазарувам билети от сайта, регистрирам се, цъкам си надлежно. И изведнъж системата ми казва, че не може за 25 евро, били продадени тия билети. Така за колко пари има – за 36 евро – Ама това е по-скъпо и от 29те евро, дето са за 15 дни преди пътуването!!! Как така?! Ми така! После лоу-костовете са кирливи и подвеждащи! Ми тия гъзари лъжливи?!

Добре и 36 евро не е много, да вземем два от тях и да бягаме! Да, но за двама човека ми трябва още някакъв номер…Петкан не разбира! (аз т.е.)
Викам – хайде утре, ще използвам жокер – ще се обадя на приятел от Холандия той да говори с Талис, за да кажат от къде да го взема тоя пусти номер.
На другия ден жокера сработва, имаме втория номер.
Започвам операцията наново. Наново, ама с нова цена – храааас! – 46 евро са вече билетите, нищо че до пътуването остават още 30 дена!
Преглъщам новото повишение. Попълвам всичко и стигам до номера на кредитната карта. Въвеждам си VISA-та барабар с онзи трицифрен код. Давам нататък и с трепет в сърцето очаквам да получа потвърждение за двата заветни златни билета…
А на екрана изплува:

„The transaction has been denied
Payment not accepted : Payment refused by merchant
Please use the „Back“ button to try again with other parameters“

Е как така бе?! Обаждам се на дежурния телефон на банката (че действието се развива посред нощите), а от там един младеж ми обяснява, че картата си ми е съвсем в реда на нещата! Ааа, ядосвам се вече!
Сядам и пиша писмо на тия от Талис – не мога да оставя нещата така!!!
С Емил си решихме проблема на другия ден – приятеля в Холандия взима два билета – за 48 евро (тия през пет минути си менят цените!!!).
Обаче продължавам да чакам официален отговор!!! И той дойде преди няколко дена:

„Dear Madam, Sir,
…
We are sorry to read that your on-line payment attempts failed. On-line payments on our site with Visa or MasterCard are only possible with credit cards certified ’3D-Secure’ by Bank Card Company. These cards are either:
- Visa cards issued by Western European banks(подчертаването мое)
- Mastercards issued by European banks
- Visa or Mastercards issued in any other country, provided the issuing bank requires an additional identification of the card holder.”

Европа лиииииии?! Европейски съюз лиииииии?!
Неее, Visa издадена от Западноевропейска банка! Нà ви обединена Европа!

За сведение: това не става ясно от сайта на Талис, където пише, че :
„Means of Payment
Thalys.com accepts many different means of payment.
Thanks to our secure payment system, you can purchase tickets with:
• credit cards issued in France;
• international cards issued by Eurocard, Mastercard and Visa; (удебеляване мое)
• magnetic swipe cards: Diner’s Club or American Express;
• Cofinoga cards.

Единен пазар сме били. Черни негри сме си в задния двор на Западна Европа. Предполагам, че тия в Талис, въпреки подвеждащата информация на сайта, са си оплели добре кошницата и не може да ги пипне човек с пръст и мога да се оплача само на арменския поп (тук демек).

Та най-искрените ми благопожелания на Талис.

Обаче реших да проверя и защо Visa-та ми не е Visa. Ми ако утре не мога да си платя в хотела, защото не е от Западна Европа?!

Разпечатах си мейла и цопнах в офиса на ПИБ. Понеже историята ми и до тук е дълга ще ви спестя потресаващия английски на г-цата кредитен инспектор, която не можа ни да вдене проблема, ни да прочете мейла на Талис на колежката с в картовия отдел; това, че ми се обясняваше, че не съм правила опит да направя онлайн покупка (ми нали изобщо не са пробвали да теглят от картата); че съм си изгубила една брошура, при положение, че триста пъти ѝ казах, че не съм получавала такава – да казваш лъжа за клиент на свой колега, докато клиента стои и те слуша; и не на последно място – никой в тая банка да не знае каква е тази Visa ’3D-Secure’ и ме убеждават, че такова животно нема и тяхната карта е Visa и аз съм проста, че не мога да си купя билета и ония са прости, че не приемат ПИБ-ска карта.
Стоях и я гледах тая г-ца инспектор и се замислях все по-дълбоко дали наистина заслужаваме истинска Visa по тия географски ширини…

Земята и овцата

Да, в деня на Земята аз ще ви разкажа за овцата.
Овцата (Ovis) е животно – чифтокопитно и тревопасно.
Домашната овца (Ovis aries) – е почти същата. За мен разликата е само в името и местожителството, но това е,  защото вече не гледам Нешънъл джиографик.
Предполагам, че тази, за която аз искам да ви кажа ще да е Ovis citizenius. Тя е като горните две, но не се задоволява само с пасането на трева.
Тя може и да тъпче тревата, като след себе си оставя трамбована почва, от която нищо вече не изниква. Речеш ли да ѝ направиш пътечка, за да не гази в кал, тя прави нещо, на пръв поглед , много неочаквано – излиза от хубавата алея, направена с плочки/асфалт/чакъл, и скача в петдесетте съседни сантиметра трева. С изключително рядко заблудени изключения тя не се връща в правата пътека.

Така вече няма само овча пътечка, но истинска алея и овчи пътечки от двете ѝ страни.
Още по-интересно става, когато се рече произведената алея да се разшири до размерите на отъпканите край нея пътечки. От това упражнение произхожда или една огромна пътека с отново отъпкани пътеки около нея или две официални пътеки с… да, познахте, новоотъпкани пътеки!

Тази овца вършее навсякъде из градското пространство и подозирам, че е заразна. Делата ѝ могат да се наблюдават с просто око във всички паркове и градинки (особено красиви примери има в Градската градинка, Докторската и градинката зад Художествената галерия), зелени островчета и пояси край пътищата, дворове и междублокови пространства.

А някой ми обясняваше, че хипопотамите били смотани, че сами унищожавали жизнената си среда!

От планетата не можем да се махнем. За да спасим нея и природата можем да започнем с опазването на зеленото в града, за да го ценим и извън него.

(П.С. по отношение на конкретния пример – алеята край Хилтън и музея „Земята и хората“ – Първоначално беше направена една алея за велосипедистите. Превземането ѝ от пешеходци доведе до направата на втора; третата, предполагам, очаква повишаване в клас)

„МиП“ като мухъл и прецакация

Направо на думата:

Синьото сирене не ми се получи.

Експеримента се провали, но бързам да кажа, че не е поради мухъла или сиренето, а заради, както винаги –

Човешкият фактор

Накратко казано несъобразителност. По средата на експеримента времето премина от снежна зима в топла пролет, и температурата в шкафа, където държах сиренето се повиши. След като бях и извън строя една седмица, съвсем бях забравила за сложния емпиричен експеримент. Малко повече от месец след началото му обявявам и неговия край.

Резултатите:

На мирис полученият продукт го докарва идеално на Рокфор. Все едно ей сега съм разрязала питата със синьо сирене. В тъмното може да се сбърка.
Обаче на светло е трагедия! Покафеня и се окисли, и пусна цвик, който не беше предвиден да се случва. Най-странното е, че самия рокфорски мухъл изобщо не завзе предоставения му мегдан и едва покри двете буци.
Може би се интересувате как е на вкус?!
Да, пробвахме го и и аз, и Емил сме живи Само дето се беше вкиснало. Бързам да уточня, че то си мяза на Рокфор, като плътност е по-меко от него, но се е кремизирало (т.е. налице са признаци, че аха и е щяло да стане Рокфор). Работата е, че тъкмо е щяло да стане синьо и точно преди финала се е вкиснало.

Заключение:

Опита за добив на синьо сирене в домашни условия е НЕУСПЕШЕН, но! -
Това беше опит номер 1!
Ще последва втори! Смятам обаче да променя някои от опитните условия:
Няма да поя сиренето с мухълна вода, а ще сложа малки парченца синьо сирене (не много, защото нали целта е да е с минимално количество оригинален продукт), сиренето ще го надупча отново, но ще го прибера в хладилника.
Очаквайте продължението на опитите ми!

Земляне

На всичи минали, настоящи и бъдещи космонавти!
На всички мечтали някога да бъдат космонавти и на всички пътуващи всяка вечер в сънищата си към звездите и винаги връщащи се на Земята!
Честит празник!

Извинителна бележка

Може да се брои и за обяснителна:

Виновна е палмата!

Загубих се за около седмица, но си имам извинение. Миналият понеделник, опитвайки се да се подготвя за работа, имах много близка среща от третия вид с една от домашните палми. Толкова близка, че аха да ми отнеме лявото око и ходих с превръзка като пират цяла седмица. Поради тая причина нито можех да чета, нито да пиша, нито телевизия да гледам. Последното го пробвах, но се оказа, че да гледаш с един зъркел е доста неприятно и изморително, и доста от усещанията за цвят ми се губеха (цветовете си бяха там, но някак си не ги виждах цялостно). За това спах. Цяла седмица спах доволно, до степен, че ми омръзна. Във времето, в което не спях пък си мислех и стигнах до заключението, че е станало защото съм атеист. Нали в края на седмицата идеше католическата Цветница, която католиците празнуват като Palm Sunday – Палмова неделя. Трябва тия палми да са вярващи католички! Ще ги изселя на балкона обаче, че не ща да ги виждам повече…но само тях! Искам да си виждам всичко друго!

Първа инвестиционна банка – първо впечатление

Докато си лежах, получих и един смс. Аз не бях споделяла с вас, но в края на март реших, че ще влизам в света на онлайн пазаруването и e-bay-я, а за тях трябва – кредитна карта. Отидох тогава до Първа инвестиционна банка, че ми е най-удобна. Мадамата на бюрото срещу мен ме освети с информацията, че за поддръжка на картата се удържа годишна такса, но първата година е на аванта. И аз щастлива си прибрах картата три дена по-късно. Та, миналата седмица, докато си мислех, как ли изглеждам с превръзка на окото получих смс – дължала съм пари на ПИБ. Е как така?!
Вдигнах се в слънчевия петък, за да установя какви са тия работи. На бюрото срещу мен грееше една още по-голяма мадама с розова ноктопластика и три розови резки – 2 на бузите и една на устните. Любезно, но строго я попитах какви са тия пари, които им дължа, че не си спомням да съм купувала нещо.

- Ама не, това Ви е таксата за обслужване.
- Каква такса, бе госпожо?! Колжеката Ви ми каза, че първата година няма такса! – Няма, ама има. Тази промоция била само до декември.
- Но колежката Ви ми каза нещо съвсем различно. Разбирате ли, че това е изключително неприятно и некоректно спрямо клиентите Ви. Така да ги подвеждате!

Нашоках я, че не може така и да обърне внимание на колегите си, но сигурно и други хорица ще излъжат. 40 лева са си 40 лева и, не че нямаше да си изкарам картата, ако знаех, че се плаща, но изненадата беше много неприятна, особено когато си се изръсил за лекарства и тъпееш в тъмното.
И не си затрайвам за името на банката, нека си носи последствията като е некоректна или пък има разсеяни служители.

И на фона на това се сещам за тоя

меламин във вафлите

Как пък не взеха да кажат марката!!! Защото не е като да не са го правили преди – когато става въпрос за дребен, регионален производител на кисело мляко и без да е доказано, обявиха името на фирмата нищо, че после се оказа, че не е вярно!

При тоталитарен режим си признаха за Чернобил, а през 2009-та година, в страна от ЕС и комисар по въпросите на потребителите – българин, медиите и институциите мълчат като комунисти на разпит. Егасимуси и демокрацията и правата на потребителите.

На фона на всичко това, на връх празника на злата палма, бях компенсирана като си намерих 20 лева с вече работещия ми чифт очи.
Край на извинителната бележка!