Лунатичка
Годината беше 3026-та. И последната ракета подмина Луната и се стрелна в дълбините на Космоса. Един историк седеше край илюминатора. Опита се да види следи от поселение на земния спътник, но такова нямаше. Периодиката от преди век говореше за революцията, революция във всяко едно отношение – групата на така наречените „лунатички” замина за земния спътник, където да постави началото на новия строй, този на феминистките. Малко след установяването на Луната обаче комуникацията с колонията се беше загубила. Новите жители на Луната бяха решили да скъсат с нишите си предци. И долу ги забравиха.
Историкът се замисли. Какво ли е станало с тях? По повърхността не се отличаваха дори надгробни кръстове…
__________________________________________________________
Ужасена съм просто. Не разбирам хората, наричащи се феминисти/ки. Просто не мога.
Преди две-три седмици четох статия на една от тях – epistemic murk, а после и статия на Енея. За това реших, че е добре от време на време да се чуе и друго мнение. А малко или много, поради войнствеността на феминистките то не смее да нададе глас, защото най-често тия хора ги изяждат с парцалите.
Матките и демографската криза
Хора сме, имаме интелект. Не мога да разбера какво кара този тип жени да си мислят, че като имат интелект от това следва да са над природните закони? „Мислиш” не е равно на „ние сме над репродуктивните процеси в природата”. Видиш ли, ще цитирам Енея:
„Защо женската сексуалност е всичко, женският интелект е нищо?
Защо????
Защо на жената се гледа като на репродуктивно средство?”
И ще запитам в отговор:
Защо женският интелект е всичко, а репродуктивните ти способности са подробности от пейзажа??? Даже ненужни подробности от него – тук пак ще цитирам Енея: „Изпитвам желание да се заема с генетиката само, за да измисля начин да се създават деца, без да има нужда да преживяват 9 месеца в нечие тяло.“
Как си представя една феминистка, че се е пръкнала на тоя свят?! В епруветка ли? Айде стига, че зададох много въпроси.
Излизат ми с довода, че мъжете и всички с „промити от тях мозъци”, приватизират матките им и свеждат жените до разплодни крави. Добре бе аджеба, ми мъжете какви са тогава!
Хайде да направим едно дружество против възприемането на мъжете само като
„бикове за разплод”
Защото и те могат да имат против, милиардите жени, които забременяват, да ги ползват само за спермата им и да ги изцеждат до последния сперматозоид, само, за да си имат дете. А, а? Какво ще кажете. Защото не е като да не ползват за разплод мъжете, колко деца се раждат годишно…минутно. И какво излиза, че всички тия хора са плодящи се крави и бикове?
Което автоматично ме докарва до най-умопомрачителния извод относно феминистките – за тях да родиш, да се размножиш, както правят всички живи същества е гнусно, отвратително и няма никакъв смисъл в това…деяние.
Течението, което някога се е борило за социално, политическо и икономическо равенство, се е изродило. Защо днес не се борите за правата на жените в Афганистан, на индийките, които ги давят още при раждането, защото са момичета, или пък на обрязваните сомалийки? Ааааа това били човешки права! По интересно ни е за минижупите, прахосмукачките и сексизма!
Едно от нещата, за които някога сме се борели е било да имаме правото да избираме да родим или не. Сега обаче ми се обяснява, как едва ли не феминистките се борят от името на всички жени да извоюват за нас правото да не раждаме.
Не, не смятам, че жените на всяка цена трябва да раждат. Но за мен е ненормално някой да ми обяснява как това е натрапена роля на жените! Благодаря, ама не ми трябвате вие и вашата помощ госпожи феминистки, госпожици.
С фанатизма си не усещате как правите това, в което обвинявате другите – приватизирате матките на всички жени. Позволявате си да говорите за жените, от името на цялото женско племе, не само тези, които са на вашето мнение, ами и тези, които смятат, че е в реда на нещата да имат семейство. Приватизирате матките ни, уважаеми феминистки! В убедеността в собствената си правота ставате едни фашистки, налагащи мнението си без да давате право да вирее чуждо, нищо повече и нищо по-малко.
Не, аз не искам да възпроизвеждам нацията. Аз знам, че искам след себе си да оставя нещо, нещо трайно. Какво извинете остава след нас? Не всеки печели Нобелова награда, не всеки става космонавт. А кой може да назове повече от двама? Колко имена са останали от античността и с колко информация разполагаме за тях? Какво сме ние, ако не една фабрика за лайна? Ядем, работим, спим, творим от време на време и после пак ядем…и произвеждаме изходен продукт. Истината е, че ние сме едни прашинки, измет на лицето на Земята, която никой няма да помни година-две след като си отидем и единствения начин да оставим нещо след себе си е да извършим гнусното според вас деяние – да родим, да се възпроизведем и нейсе – да предадем жизнения си опит (интелекта, на който толкова държите) на съществото, което ще създадем по един единствен начин – като се оплодим с г-н разплодния бик. Съжалявам, това е положението. Произвеждаме тор и ставаме на тор и единствения ни шанс да се издигнем над смърдящата купчина е този. Убедена съм, че някой ден количественото натрупване ще доведе до качествено израстване и нечие дете, продукт на нефеминистите, ще прелети покрай Луната, а лунатиците ще си останат там, но не и в историята. Те са обречени на забрава.
_________________________________________________________
Да, по времето когато последния кораб мина покрай Луната, там нямаше нищо. Сто години по-рано лунатичките получиха всичко, което желаеха. И после се разотидоха.
Ако пък сте съгласни с мен или пък не, кажете си го тук в Свежо 
