Кремиковци: 45 години и един ден преди днес

Преди две седмици отидох на село. Много го обичам моето село. Като отида там и винаги има “съкровища”. “Съкровища” в смисъл, такива малки неща, които те радват, без да са ценни за някой друг, а само за теб. Като грънците на тавана, старата розова чашка за ракиика на столче, прогнилия чадър с кокетна дръжка…ей такива неща. Този път мишоците ми бяха спретнали изненада.
Влизам в мецанина или както там се казва, с инструментите, кацата, която не е помирисвала вино от десетилетия и ръждясалите сърпове, които не са жънали и те не знаят от кога. Та по средата на тъмното помещение намирам наръфани от сивчоците вестници и само един здрав и пльоснат вестник:
Работническо дело от 6 ноември 1963 г.

Тази дата нищо не ми говори, а и няма как. Денят на рождението ми по това време все още е бил в далечното и неопределено бъдеще на играешите народна топка, в различни краища на София, мои родители.

Само дето тогава броят е бил отпечатан с голяма гордост и си личи по пламенно написаните думи:

Влезе в строя гигантът на нашата черна металургия

Тържествено откриване на кремиковския металургичен комбинат

Славна победа

…

Става ясно, че на светлата дата 5 ноември 1963 г. е бил открит Кремиковци, на което е посветен и целия “днешен” шестоноемврийски брой. Какви дни на събития и ентусиазъм, дори не мога да си представя каква ли гордост е било тогава!

В карето, горе, дясно ще намерите и речта на другаря Тодор Живков по повода:

“Аз смятам, че ще изразя мението на всички, ако обобщя впечатленията си и определя значението на комбината с една дума:
Гигант!
Кремиковският металургичен комбинат е действително гигант на нашата черна металургия, на нашата социалистическа промишленост! Дори и песимистите стават оптимисти, след като го видят”.

Така е било преди 45 години на 6 ноември. Дали 45 години стигат на Кремиковци?