Мдам, в събота бях на сватба и естествено дойде момента с букета. По принцип не я харесвам тази американистична традиция, но пък букетите са винаги от хубави по-хубави, а и нека се радват “девойките” (на такива години станахме, че кавичките са доста уместни). Та наредиха ни там пред църквата, нас старите моми и младоженката тръгна да мята цвекята като предупреди:
- Само да знаете, че букета е доста тежък! Да няма пострадали.
Най-отпред се строиха 5-6 шаферчета, много възбудени, че още като шестгодишни вече ще могат да са спокойни за брачното си бъдеще. Отзад ние, дето вече трябва да се позамисляме сериозно за него. Да не чувам там от коневръза, че до 35-40 има време! Какво ви време, кой ще ви вземе тогава, да не сте мушмули, че да сте по-хубави презрели?!
На мен това ми беше третото мяткане на букет. Най-първия път беше на сватбата на Блу и Бат Пеп. Тогава букета пак летеше с пълна сила към мен, ама аз го не щях. И тамън се прежалих (иначе щеше да ме цапне по главата) и една девойка скочи пред мен като на забавен кадър и го грабна. Само една розичка драматично се откъсна от китката и капна в моите шепи, оставяйки ме да мисля по този начин, че си е бил букета баш за мен.
Втората сватба беше преди година, ама тогава букета си беше нарочен за една от гостенките, та на другите просто не беше даден шанс.
Онзи ден обаче нямаше стъкмистика и припомняйки си двете случки видях как онова гюле от бели рози хвърчи към мен. Лентата пак се забави и май си спомням как съвсем леко отлепих крачета от земята, за да хвана букета докато около него жадни за сватба ръце опитваха да го хванат. Почувствах се хвърковата и триумфираща като Ван Дер Саар на финала на Шампионската след последната дузпа.
Малчуганките изскимтяха на булката:”Ееее, ние цял ден тренирахме, защо не го хвърли към нас!” пък на последвалия купон на два пъти чух гостенки да твърдят как аха бил букета за тях, ама им го взели 
Та така, сега съм си взела букетчето, защото си е голяма красота. Малко ми е жал за дугите състезателки, защто не гледам на букета през ала-бала символиката му, пък те точно за това го искаха, но пък ако искат да се омъжват да не чакат на бабини деветини
Иначе после сватбата беше толкова весела и разбиваща, че след пиене и импровизираното freestylers състезание както го нарече Емил, не бях в състояние да мърдам почти цялата неделя Да, сватбите искат жертви!
урааааааааа!!!
сватба, сватба, сватба!
аз също съм хващала букета преди мнооого години, по онова време дори бях свободно гадже
все пак, сватбата не ме пропусна и мен, макар и със закъснение 
ама като се замисля, никой никъде не е казал, колко време след като хванеш букета, ще кажеш “ДА”
Pingback: скрита лимонка « simplyblue
И кога ще е сватбата, Пипилота?
Е, надявам се преди да стана на 30 или да заприличам на мушмула
Може би въпросът “А сега кой ще гушне букетчето?” не е от най-предпочитаните, преди да се хвърли букета, а?
Хех, а колкото до сватбата, ти първа можеш да се обзаведеш с “блог-сватба”.
Хахаха, оставаше за зеленко в букета да има и чимширче
Ама и аз пък да не си правите грешни изводи – имам си още време за автобиографията 
:-P
Първата блог-сватба май мина и замина в лицето на Мишел и Ани
Блог сватба – Дрън дрън. По добре блок сватба. Абе букети-мукети, ако та либат 6та земат, ак не те – не. Принципно аз в това вярвам, защото два пъти съм хващал жартиера. За пръв път бе през 2003 г.и още съм ерген. Почвам и да мушмулея, но ще си опичам акъла.
Хахаха, Богомиле блок-сватба само в Столипиново може да се случи. Иначе няма как да събереш комшията от 3 и от 5 етаж