Докато събота някои, информирани надлежно от Optimiced (поправка! Не било на 21 юни, а 12 юли! тепърва предстои, така че тренирайте), отидоха на вело и пешà обиколка на Витоша, ние с Емил Льонеберски и един приятел – Палечко – решихме да атакуваме челно. Това ще рече, че тръгнахме от Княжево с цел да стигнем Копитото пък после, ако можем и да се върнем.
Разтоварихме се в Княжево от трамвай 5, а там в градинката вече беше започнал Fête de la Musique. Ти момиченца се опитваха да пеят, не много успешно, но пък имаха куража да се изправят пред скромната си публика. Палечко взе да се присмива на напъните. Аз пък като свършиха се изръкоплясках най-силно в публиката. Сетих се как в едно чужбинско училище по повод края на учебната година всички ученици бяха приготвили номера – индивидуални и групови, музикални и театрални. Публиката – родители, братя и сестри пляскаха дори на най-зле представилите се. Може и да не го правиш добре, важното е да ти се вдъхне самочувствие и инициативност. Но да не се отплесвам!
Продължихме нагоре към станцията на отдавна затворения лифт (за него ще има отделна статия). За който не е ходил – веднага от спирката на трамвая започва гората и много пътеки нагоре, туристически пътеки. Да обаче в днешно време те са натоварени и изпълняват ролята на улици за новодомците в Княжево, минават през тях за по-напряко. Щеше ми се да играя на „вълчи очи“ с една джипка, но Емил ме дръпна.
Малко след бар „Шишарка“ пътеката изчезва, защо ли? Ами поредния прекрасен блок насред гората. Гледаш – горска масичка с пейки и изотзад се появява блок.
От миналата година го гледам. Тогава заради изкопа алеята беше зарита с пръст, сега пръст няма, но и половината алея е изчезнала под оградата на блока.
Умът ми не го побира, целият този комплекс е насред парка! Къде им е пътя до там? Вероятно алеята ще бъде префасонирана за такъв. Кой разрешава това строителство? И до къде ще стигне то? До Копитото?
Застрояването и нагоре по склона е сигурно, малко по-нагоре видяхме този подготвен за изсичане район:
След още няколко метра виждам реакцията на този и подобните му случаи. На Княжевци им е писнало и по тона в писмото им съдя, че адски много им е писнало!
Справедливият им, според мен, протест е насрочен за този петък – 27 юни 2008 ч., от 18 ч. Ако сте от Княжево не пропускайте, а дори да не сте, а ви е мъчно да гледате как гората се топи пред напиращите строежи в полите на Витоша – бъдете там! Това си е една Рила, едно Иракли, което се топи всеки ден пред нашите очи.
(Протест е имало и на 6ти юни, странно, не съм чула. Предполагам, че е бил публикуван новия устройствен план на квартала и, за това Княжевци са гневни, а и има защо. Примерите в София се множат, за последния разбрах от Dzver, застрояването е като чума дамусеневиди!)
Лифта към Копитото беше спрян, автобусните линии от Овча купел за Витоша също бяха закрити и дълги години тази част на Витоша пустееше. Някой да каже, че се лъжа, но последната ми информация е, че
навлизането с автомобили в парк Витоша е забранено през почивните дни,
изключение прави единствената маршрутка, отиваща до Златните мостове – номер 10. Аз съм убедена че е забранено!
Но действителността е друга.
Бягайки от мръсотията и шума в София жителите и пребиваващите в града се мятат на колите и емват по зигзачещия към планината път. И същите тези мръсотия и шум се изсипват на нищо не подозиращата Витоша.
Местността „Дендрариума“ например. Една (платена) публикация в Новинар представя възстановения миналата година „Дендрариум“ с пари по ФАР. Да мястото е чудесно направено, езерата са прекрасни, в едно от тях даже имаше патица. Лошото е, че нашенеца не пълни раницата, а пали колата натоварена с тенджери и бутилки и се вдига до там. В резултат мястото е пренаселено и шумно, големи фамилии са обсебили масите и поляните, вдигат шум, пият, ядат и накрая си тръгват, оставяйки камари с боклуци за чистене. Никой не си и прави труда да чете табелките пред дърветата и храстите. За цялата събота и неделя май само аз, Емил и Палечко научихме разликата между дърветата Явор и Ясен.
Побързахме да се махнем, само дето табела за Златните или Копитото не намерихме, нито пътеката и без да искаме се озовахме на натоварения от движение път за Копитото. На завоя движението беше запречено малко от две коли – нещо си прехвърляха в багажниците без да гасят двигателите…защо да го правят, те дърветата поглъщат всичко.
Малко след това подскочих стресната от един „звяр“, колкото страшен толкова и красив с големите си мустаци 
Чудно животинче! Емил го подкара с една клечка към банкета, защото така на пътя щеше да стане на пихтия. Запраши в зеленото и не се видя.
Но пък ние видяхме, че всички са на Витоша, даже и варненци!
Почти стигнали до Копитото се обърнахме към гледката надолу – поляни, поляни и всички окичени с по един метален бръмбар на тях!…
Нахалството тепърва щеше да добива нечувани размери. Подминахме телевизионната кула и тръгнахме към Момина скала, където мислехме да пием по бира. В тази част Витоша е страшно запусната. Някога с баба ходехме тук всяка събота и алеята беше огромна, застлана с чакъл и с канавки от двете страни. Откакто няма превоз до Копитото природата се захванала здраво. На места път просто няма, другаде тук-таме се показват остатъците от канавките.
На около 500 метра преди Момина скала се втрещихме:
Човекът само дето не беше успял да си замъкне автомобила надолу по склона, до рекичката!!! Да не мрънка никой, че няма място в града за пешеходците! Те в планината превзеха алеите, та в града ли?!
На Момина скала беше лудница – от хора и коли, „туристи“ по джапанки и чехлички с токчета.
За сметка на тях, се разбра, че къмпингуването е крайно забранено и неполезно, хммммм…
Дойде време да слизаме. През Копитото и надолу. Пътечката е отбелязана с две бели линии и една черна по средата – това май е трудния маршрут. Но пък, ако сте пеша и тръгнете по него излизате на билото на съседния на Копитото връх, от където получавате невероятна панорама на телевизионната кула, София и Стара планина! А ако се заслушате, ще чуете грохота на колите долу. Ех защо хората не ги оставят там?
Преди да свърша с разказа, държа да разкажа за Калинка. На Карпузов валог (малко преди Дендрариума се намира тази местност) спряхме да си хапнем сандвичите и на шапката ми се качи една калинка. Започна да прави кръгчета по периферията като да е Луната около Земята. Нещо й имаше на крилцето, защото обикаля, обикаля, пък разпери крилца. Обаче успяваше само с едното, отказваше се и започваше нова серия от обиколки.
И така взе разстоянието до Момина скала на стоп. Там слезе за малко на масата ни, разтъпка се и отново се разположи на шапото ми и пое с мен наобратно. Съвсем сериозно! Връщайки се в Княжево изведнъж сякаш оздравя, разпери крила за пореден опит и, о чудо, хвръкна нанякъде оставяйки ни в почуда пред поредното обявление за протеста за Княжевската гора.
Предполагам, че видяла красотите на Витоша и тя ще бъде на протеста в петък
Ние и едни младежи, които слизаха с нас надолу бяхме единствените, които свалихме по една торбичка с боклук отгоре (нашия си) . За мое съжаление няма как да присъствам в петък, но ако вие можете:
Петък, 27.06.2008 г., 18 ч. в читалище Братя Миладинови (което, ако не се лъжа го даваха в „Господари на ефира“, защото ще го бутат и него или нещо такова. Ми как няма, извършва подривна дейност )
Ако Ви е било интересно, гласувайте в Свежо.
Както виждате са си съвсем реални и необезпокоявани. Какво правят на бетонен покрив, намиращ се насред тучна зелена трева е нещо много странно и неясно.
