Ода за бирата (белгийската)
Публикувано от Pippilota Mentolka на май 13, 2008
Чревоугодник съм голям
и обичам аз да ям.
Но най-обичам жаждата да давя
и то с белгийска бира да го правя! 
Та за това едно от нещата, които чаках с голям трепет, отивайки в Белгия, беше да пробвам и да се насладя на любимите ми бири.
След като се настаних в смрадливия хотел излязох на разходка, която завърши с вечеря на гръцката улица, която се намира точно до Гран Плас. Там е пълно с както бихме ги нарекли “дюнерджийници”, които понеже се държат от гърци предлагат пити, гироси и тем подобни огромни порции за ядене. Към това нещо аз си поръчах
Orval
Това е абатска бира и една от само седемте бири “Трапист” произвеждани не само в Белгия, но и в света (нашият свят, на другите планети не знам как стоят нещата). Шест от пивоварните са в Белгия и само една е в Холандия. Монасите, които я произвеждат принадлежат към ордена на цистерцианците.
Бирата е великолепна и сега разбирам, че каквото и да говоря за тази и другите бири, няма как да разберете за какво иде реч, ако не ги опитате. За това ще се огранича с по-технически данни. Алкохолността на Orval е скромна - 6.2%. Бутилката е много характерна, както и чашата й. С това се отличават почти вскички бири в Белгия - индивидуална чаша и бутилка.
На път реших да вляза в един от многото
Night Shop-ове.
Това са денонощните магазинчета, които са скъпички в сравнение с нормалните магазини. В почти 100% от случаите те са държани от мароканаското малцинството (мнозинство скоро?). Разгледах предлаганите бири и забелязах една, която не бях пила преди:
Trappist Rochefort
Тази бира пък има три варианта: Rochefort 6 (7.5% алк.); Rochefort 8 (9.2% алк.) и Rochefort 10 (11.3% алк.!!!). За мой късмет имаха само Rochefort 10, а пък аз не забелязах процентната алкохолност и зашляпах уморена към хотела с мисълта как ще си прибера и ще отворя духа от бутилката. Номерацията е останала от времената, когато етикетите не са били много на мода и само по номерата на капачките се разбирало какво се пие.
Стигнах бързо в хотела, защото в Брюксел всичко е близо и няма опасност да не стигнеш до там, за където си тръгнал. Първата ми работа естествено беше да си отворя бирата и, след като си съблякох якето се заех със задачата. За мое щастие Емил положи доста усилия и търпение да ме научи как да си отварям бирата когато наоколо го няма него или отварачка. Работата е в това, че ме учи да го правя със запалка, а аз като един страстен непушач запалки не си нося. “Хубаво, казах си аз, взех си ключовете, Емил може с тях, значи мога и аз”. Обаче не можах. Оказа се, че тази прелестна бира има много яка метална капачка, която реши да се пази девствена. Хванах хубаво гърлото, поставих ключа, обхванах го с ръка и аха ключа да се превърне в лоста на Архимед и ми се изплъзна от ръката. След още няколко такива опита пръстите ми почервеняха и започнах да не ги усещам. Чувствах се като маймуна пред буркан, която не знае как да отвинти капачката, за да напипа сладкото вътре. Напънах още веднъж и проклетията издаде едно съвсем скромно “Пссст” ( даже не “псссссст”). Накратко след още 10 минути пънене около шишето и то без да го счупя се докопах до съкровището на братята от Абатството Нотр Дам де Сен Реми, близо до Рошфор. И тези отчета, както и другите шест, произвеждащи трапистка бира, я произвеждат само с цел да си поддържат манастира и някоя и друга тяхна кауза. Водата за бирата се добива от кладенец в абатството, а 15те монаси пазят много строго тайната на бирите. Отпих глътка и за първи път открих бира, която да не харесам. Беше прекалено плътна за разбиранията ми, авкуса хем беше много характерен, хем имаше много силен аромат на спирт. Хммм, тогава забелязах алкохолното съдържание. Може да беше пък заради умората, не знам. Но наистина за първи път срещнах много силна и горчива бира…Знам ли, на вас пък може да ви хареса.
Сега превъртам малко напред, до следващата вечер, когато се срещнах с моите състуденти. А това стана на любимото ми място в Брюксел:
<a href=”
View Larger Map“>Pl. Place Saint-Géry
Намира се близо до Борсата, която е на Анспахлаан, срещу нея е страхотния ирландски пъб “О’Райлис”, а като го подминете по малката уличка с индийски ресторанти ще стигнете площада с доминиращата сграда на старата рибна борса, която сега е изложбена зала.
Това е нещо както четирите кьошета, като на всяко кьоше има по един бар със собствена атмосфера. Главните четири бара - Mapa Mundo (хубава музика от всички класички по малко), Zebra (реге музички, Mano Chao и такива), другото краля на нещо се казваше (електронна музика) и четвъртия съвсем не го помня - към рибната борса е и правят много хубаво мохито. И четирите се държат от един човек, който разработил мястото, а сега наолколо е пълно с още такива заведения и площада е просто великолепен за среща с приятели и пиене на бира! Та с колегите ми си направихме там един тур из заведенията. Лично джурнах по един
Chimay - отново любима трапистка бира. Тя е Червена (7%), Синя (9%), Бланш, бяла т.е. позната и като трипъл (8%). Бялата не съм я пила, а от дургите предпочитам синята, от която и си поръчах.
Tripel Westmalle - последната трапистка бира, която джурнах по време на престоя си. Проценти 9.5%, много приятно полепва по небцето и освен да викаш:”Ням, ням” след всяка глъдка просто няма какво друго да кажеш.
Duvel - винаги му бъркам ударението, но какво да се прави - тази бира означаваща на фламандски “дявол” така ме омагьосва, че от възхищение забравям как беше правилно. 8.5%, прозрачна и на пръв поглед лъжеща, че наподобява нашенска бира, просто поразява със страхотния вкус. Рекламата им от 2003 е просто убийствена и най-хубавата реклама на бира по мое мнение - уверете се сами (на tv spots изберете третата реклама отгоре надолу и Shhhhh!).
След толкова бирички, спомени и смешки с колегите беше време да тръгвам, че на сутринта трябваше да направя и туристическата обилколка с моята сестра. Един от колегите се запъти към Хавана - прилична дискотека в подножието на хълма, на който е издигната Съдебната палата. Единствената дискотека, в която поради нямане на място съм си позволявала да танцувам на маса! Палатата пък е прочута с това, че е предизвикала ожесточена съпротива при строежа й - унищожен е цял стар квартал на града за изграждането й, но както и НДК - пръканло се е нещо от обществено значение. През 2004 г. в деня на националния празник на Белгия и 60 години от влизането на американските войски в града имаше всенародни тържества, на които по улицата всички държавни служби представяха работата си. Полиси-то(на фламандски полиси за полиция звучи страхотно) бяха организирали спускане по въже от покрива на Палатата до площада пред нея. Чакаше се супер много но гледката над цял Брюксел си струваше, както и усещането да си видя крачката на ръба на 30меторова пропаст и последвалия ми боен вик:”Юпииииииииии”. Все още не съм скачала с бънджи или парашут, но и това си струваше. За награда получих и химикалка от полисито.
Погледнах мъгливият град от площада - в далечината светкаше обновения Атомиум. Ехххх, Брюкселееее!
Хайде, остана да ви разходя само дневно. А вие бързо към магазина, защото там продават Hoegaarden и Leffe Blonde/Brune и ми кажете какво мислите.
П.П. Забравих да разкажа за полодовите бири, които ще представляват интерес за дамите - черешова, малинова, прасковена…абе лимонади. Съдържанието на алкохол в тях е около 3% и пада даже до 2. Най-известни марки са Belle Vue и Timmermans. Препоръчвам на хората, които не обичат бира, а не препоръчвам на любителите.
Публикувано в Широкия свят | 5 Коментара »
