Обеден преглед на печ… обществото.

По обяд винаги хвърлям по око на информационните сайтове. Днес конкретно това ми грабна окото във в. Дневник:

Синът на Гълъбин Боевски прострелян с газов пистолет в 18 СОУ

Вчера по повод насилието в учùлищата си говорих малко с Eneya, после си говорих и с Емил. Същия ден гледах и “Здравей България” от 16ти, когато в ефир пуснаха филмчето от софийския техникум (не го намирам в оригинал), а в студиото една госпожа от Столичния инспекторат обясняваше някакви глупости, че едва ли не това е нормално, не е черезвичайно и “Абе ‘що правите от мухата слон?!”. И казах на Емил, че е просто въпрос на време да започне да се стреля в учùлищата. Само дето предположих, че ще бъде гръмнат учител, а не ученик (на име Пол, почти като Пол Нюман, обаче Пол Боевски)). Но и това ще стане, скоро.

Дори аз се изнанадах, че пистолет се извади само ден след предположението ми, но явно децата бързат да настигат възрастните. Какво да ги правиш, бързат да порастнат (аз бързах, за да стана стюардеса, всяко време с мечтите си).
Нещо от статията обаче ме порази още повече от факта в заглавието:

“Синът ми не е пострадал сериозно, каза пред Дарик радио Гълъбин Боевски. Някакви две момчета са му опрели газов пистолет до главата, обясни той. Те са си играли всъщност, но проблемът не е в играта, а в това, че се допускат деца да влизат с оръжие в училище, коментира бившият щангист.”

Излиза, че играта с пистолет вече е норма, и дори не е “игра с пистолет”, а “игра”! Излиза и това, че не е проблем “играта”, а това че тя се е случила в училище, а не някъде навън…В какво живеем бе? Вече изобщо бе разбирам. От най-малките до най-големите. За останалите новини изобщо и не ща да говоря! Трябва ни

Пиперазин или Пирантел

Звучи като “Макс и Мориц”, само че не са те. Тези тук са лекарства. И ми се струва, че всички имаме нужда от тях. Необходима е повсеместна кампания за лечение на народонаселението!
Тези лекарства се вземат от някой, който има глисти. Да, глисти! От сутрин до вечер всичко около мен крещи, кара ме да си мисля, че имаме глисти, отварям вестника - глисти, гледам новините - глисти. И те трябва да се лекуват, да се махнат. Защото пълзят и пъплят навсякъде и обхващат де що могат да обхванат. Паразитират в почти всички части на “организма” ни - червата, белия, черния дроб, влизат в кръвта. Нищо чудно, че не можем да измислим как да се отървем от тях, и в мозъците ни са влезли вече. Убедена съм, че ни трябва лечение -

почистване, хигиенизация, стерилизация

и миене на ръце, лекарства и отрови за глисти.

Иначе съм убедена, че ще се събудим и ще видим, че самите ние сме се превърнали в глисти, паразит, изтъкан от глисти, който ще е щастлив, ако се гръмне с газов пистолет в главата.