Цирк, цирк!!!
Публикувано от Pippilota Mentolka на април 3, 2008
Цирк, цирк, толкова цирк гледам всеки ден, че беше неизбежно да не се сетя за последния път когато отидох на истински цирк.
А то беше преди малко повече от две години. На един познат му бяха паднали няколко билета на аванта. В резултат в уречения ден четирима човека се запътихме към шатрата, разпъната на поляната пред Деница в Младост (отдавна не съм ходила там, поради което си мисля, че може и вече да е застроено там). Под шапитото се бяха събрали дечурлига, около манежа имаше три реда столове за тях, а отзад имаше пейки за родителите. Ние, естествено, барабар с хлапетиите - на първи ред.
Започна представлението и направо ме грабнаха номерата. Бях забравила какво е да се радваш по детски. Много беше весело, като изключим един от номерата на клоуна, който започна да се заиграва с една метла и дръжката й на фона на някаква бясна чалга. Е, да, и родителите трябва да се забавляват, ама бива ли на децата да им се промиват мозъците дори и в цирка?!
През цялото време над манежа, високо горе, висеше нещо, което всички се чудехме какво ли ще да е…Ако има пушка, както знаем, до края на пиесата ще гръмне, за това и ние чакахме да видим какво ще стане с този апарат, приличен на самолетче със сгънати крила.
Настана обаче почивката и това остана за после. През това време изкараха едно малко камилче, с което за пет лева можеха да се снимат децата на циркаджийския полароид. Един ясно изразен мутро-татко докара с голям мерак двегодишното си дете. То обаче като писна… и като наду гайдата! Рев, не ще на камилата, таткото му се кара да седи мирно, ама то продължава. Взе го таткото и го закара в другия край на цирка - проведе му мотивационен сеанс и обратно на камилата. Онова пак се разциври…В крайна сметка, след 25-30 години ще има какво да показва на децата си - снимка на червено като домат хлапенце, обляно в солени сълзи, яхнало малко разпенило лига камилче.
Та мина почивката, камилата беше отнесена и на манежа излязоха мъж и жена в червени трика. Оказа се, че правят номера на въжета и трапец във въздуха - много беше хубаво. После се появи клоуна, те слязоха, а отгоре започна да се спуска апарата.
Клоуна се обърна към децата:
- Деца, какво е това? - В отговор всички деца се разпискаха
- Самлееееет, самолеееет! - Клоуна сякаш не ги чу и попита пак:
- Какво е това мили деца???
- Са-мо-лет, са-мо-лет! - Още по-сило завикаха децата, мислейки, че той наистина не ги е чул. На третия път и ние не се стърпяхме и завикахме “самолет” заедно с децата.
- Даааа, деца, точно така - явно ни чу - точно така, това е РАКЕТАаааа.
Тишина. Ние изпаднахме в шок, децата не загряваха от къде ги изненада това. Каква ти ракета?! Това си беше чист самолет!
Нататък вече никой не гледаше, а се чудеше защо го лъжат така. После цирка свърши и кой от къде е.
Добре че не съм родител, че после как щях да обяснавам на детето, защо в живота като видиш нещо, а ти кажат, че е друго, те са прави, пък ти грешиш.
април 3, 2008 at 12:10 pm
Колкото и да е сериозен краят на разказа, не мога да не си те представя с двете плитки (нали си Пипи ;)) как крещиш “самолет” и тропаш с крачета
Иначе тва с цирка, мене малко ме побиват тръпки и все си мисля, че едва ли ще заведа моите деца на такова нещо. А, колкото до извода - то ние не можем да си дадем отговор що ни правят на балами, та, камо ли на децата.
април 3, 2008 at 12:26 pm
Ааа на цирк трябва да заведеш отрочето! Много е хубаво и весело, изобщо не е скучен като цирка на Монако, където принц Албер се радва на някакви скучни работи! Единствено вземи зимните ушанки, за да не чува детето номерата с чалга песни
А финала малко тъжен ми се получи, макар че искрено исках да е весел какъвто беше цирка. Може би като възрастни и постоянно живеещи в цирк вече не го оценяваме.
Абе още ми е кисело от вратата онзи ден, за това
април 4, 2008 at 8:47 am
Ходих на цирк с детето миналата година. Все пак - цирк! Монте Карло!
Тя беше очарована от номерата, от животните, от понито, което поязди в почивката.
Аз бях потресена и отвратена от от номерата (плоски и скучни, шегите - тъпи), от животните (вижте невероятният питон, само сега, представя ви коронният си номер - ЛАЗИ!!!, както и шестте отегчени малки крокодила, в устата на единия от които дресьорът се опита да си навре главата, колкото и да се съпротивляваше животното), от вонливото пони, което поязди в почивката срещу само 3 лева за цели две обиколки на манежчето с диаметър два метра…
Циркът изобщо не е това, което беше, когато бях на шест
Разбира се, заради детето през цялото време охках и ахках, но истината е, че бих предпочела да не си развалям детските спомени.
април 4, 2008 at 9:36 am
и ние водихме диването на Монте Карло! бях бременна, към 7-8 месец
не помня крокодили, сигурно сме били на друго представление
честно казано ни хареса, на бабата също (идеята беше нея да заведем на цирк).
но май не беше това, което очаквах :-/
април 4, 2008 at 10:23 am
Ако вероломно не ви лъжа, мисля че и аз бях в Монте Карло, но не гарантирам.
(майтап бе Уили, да не се нацупите 
)
Бу, детето се е изкефило пък вие с Блу вече сте дърти и не можете да се забавлявате по детски
Сега като се замисля, най-страхотния цирк на който съм била беше веднъж в цирка на Солни пазар, когато гостуваше някакъв унгарски цирк. Имаше два “изключителни” номера:
1. Сложиха решетки около манежа, за да влязат пет лъва, които…ами просто обиколиха два пъти манежа. Май дори никой не си сложи главата в устите им.
2. Сложиха мушама на манежа и излияха 3 пръста вода, опънаха въже и един клоун трябваше да мине по него над водата, предполагаемо без да се “удави”.
Голем смях няма що, но като си дете гледаш егатииии рискованите номера
април 4, 2008 at 10:29 am
А, ще се обиждам… права си. От егенето е, вероятно - навремето гледах с ей-такива очи цирка… същите номера ми бяха интересни, забавни, очарователни.
което е и целта, все пак.
Сега - с влизането ме блъсна миризма на урина и гадост, а и като почнаха номерата, съвсем нямаше какво да ми хареса.
Но децата се радваха и гледаха с отвиснали ченета