Цирк, цирк, толкова цирк гледам всеки ден, че беше неизбежно да не се сетя за последния път когато отидох на истински цирк.
А то беше преди малко повече от две години. На един познат му бяха паднали няколко билета на аванта. В резултат в уречения ден четирима човека се запътихме към шатрата, разпъната на поляната пред Деница в Младост (отдавна не съм ходила там, поради което си мисля, че може и вече да е застроено там). Под шапитото се бяха събрали дечурлига, около манежа имаше три реда столове за тях, а отзад имаше пейки за родителите. Ние, естествено, барабар с хлапетиите - на първи ред.
Започна представлението и направо ме грабнаха номерата. Бях забравила какво е да се радваш по детски. Много беше весело, като изключим един от номерата на клоуна, който започна да се заиграва с една метла и дръжката й на фона на някаква бясна чалга. Е, да, и родителите трябва да се забавляват, ама бива ли на децата да им се промиват мозъците дори и в цирка?!
През цялото време над манежа, високо горе, висеше нещо, което всички се чудехме какво ли ще да е…Ако има пушка, както знаем, до края на пиесата ще гръмне, за това и ние чакахме да видим какво ще стане с този апарат, приличен на самолетче със сгънати крила.
Настана обаче почивката и това остана за после. През това време изкараха едно малко камилче, с което за пет лева можеха да се снимат децата на циркаджийския полароид. Един ясно изразен мутро-татко докара с голям мерак двегодишното си дете. То обаче като писна… и като наду гайдата! Рев, не ще на камилата, таткото му се кара да седи мирно, ама то продължава. Взе го таткото и го закара в другия край на цирка - проведе му мотивационен сеанс и обратно на камилата. Онова пак се разциври…В крайна сметка, след 25-30 години ще има какво да показва на децата си - снимка на червено като домат хлапенце, обляно в солени сълзи, яхнало малко разпенило лига камилче.
Та мина почивката, камилата беше отнесена и на манежа излязоха мъж и жена в червени трика. Оказа се, че правят номера на въжета и трапец във въздуха - много беше хубаво. После се появи клоуна, те слязоха, а отгоре започна да се спуска апарата.
Клоуна се обърна към децата:
- Деца, какво е това? - В отговор всички деца се разпискаха
- Самлееееет, самолеееет! - Клоуна сякаш не ги чу и попита пак:
- Какво е това мили деца???
- Са-мо-лет, са-мо-лет! - Още по-сило завикаха децата, мислейки, че той наистина не ги е чул. На третия път и ние не се стърпяхме и завикахме “самолет” заедно с децата.
- Даааа, деца, точно така - явно ни чу - точно така, това е РАКЕТАаааа.
Тишина. Ние изпаднахме в шок, децата не загряваха от къде ги изненада това. Каква ти ракета?! Това си беше чист самолет!
Нататък вече никой не гледаше, а се чудеше защо го лъжат така. После цирка свърши и кой от къде е.
Добре че не съм родител, че после как щях да обяснавам на детето, защо в живота като видиш нещо, а ти кажат, че е друго, те са прави, пък ти грешиш.
