Да драскаш по вратата

Вчера на първи април пошегувах доста хора, врътнах една завъртяна шега, която никой не разбра от къде е тръгнала и за капак и с мен се пошегуваха, обаче как?!
След работа се прибрах, оставих партакешите и токчавите обувки, нахлузих смъкнатия панталон и кецове и бегом към рождения ден на един от шестимата рожденици.
Обаче вратата реши да ми изиграе дамусеневиди и номера първоаприлски! Излизам, затварям, пъхам ключа в ключалката (от моите ключове). Първия път превъртя перфектно, но втория зацепи нещо. Застана там по средата - полу заключено - полу отключено положение. И там остана.
Ни напред ни назад. На всичкото отгоре вече беше тъмно, а лампите в коридора не светеха. Стоя аз в тъмното и дърпам-въртя ключа, дърпам-бутам-ритам-псувам вратата. Обаче нищо не помръдва. Казвам ви - приличах на маймунче вързано на конец за вратата, с разликата, че доброволно стоях и чоплех бравата.
Тя самата врата си е своенравна и прави номера, но до сега такова чудо! Добре, че Емил успя да си тръгне веднага от работа, но така или иначе си отстоях 40 минути на бравата и пробвах и пробвах, докато пръстите не ми почервеняха и не започнаха да не усещат ключа-проклетник.
Не знам дали ви се е случвало такова нещо, но през главата ми запрепускаха картини: пристига Емил Льонеберски с едни клещи, врътва ключа, той се чупи и така остава. Тогава викаме ключар - същия, който е пристигнал когато директора на затвора попаднал в моята ситуация, оказал се бивш затворник - касоразбивач, преквалифициран в ключар - това е истинска случка! Той разбива вратата и с Емил пропускме рождения ден и изкарваме дюшек в коридора, за да усетим, ако някой тръгне да отваря вързаната със сезал брава!
Егасимуси!
Обаче дойде Емил и леко дръпна вратата, ключа - гадината му с гадина - превъртя леко като в масло и вратата се отвори. Грррррр-аргххххххх! Как така?!
После беше весел рожден ден. Обаче понеже сутринта ми се случи още една мизерийка и не мирясах докато не си пуснах тематичното: