А иначе казано, когато Мечо най-накрая, освен че бе спасен, се озова и в ръцете на новия си собственик.
В неделя бях събудена с новината, че това ще бъде деня на предаването на мечока. Скочих и се заподготвях за срещата, която беше насрочена за 4 ч. в Градската градинка.
Аз от нетърпение подраних и приседнах на припек пред театъра да почета вестник, седя си, чета и си припявам:
Lookin’ for some happiness
But there is only loneliness to find
Jump to the left, turn to the right
Lookin’ upstairs, lookin’ behind, yeah!
Гледам наляво, гледам на дясно, но нито Молифчето с Мечо, нито кандидатосиновителката не се задават.
Out of sight in the night out of sight in the day,
Lookin’ back on the track gonna do it my way.
В това време си мисля как вече като минавам по Дондуков и поглеждам към мястото, където седеше Мечо, сега няма никой. Много странно - липсва ми присъствието му на онова място! Въпреки че изглеждаше тъжен и самотен там горе, сега пък града е загубил нещо необичайно и необикновенно.
Глупости! Мечо е много по-добре сега. В този момент се задава Ирина - момичето, което реши да приеме Мечо. Идва с някакво момче, което не познавам. Ирина я познавам. Да не си помислите, че е връзкарка обаче! Тя отдавна знаеше историята на Мечо и веднага изяви желание да го вземе, разбирайки че той няма да остава за дълго при спасителите си.
Тъкмо дойдоха те, започнахме да се оглеждаме за Молифче на колело когато на Ирина й звънна телефона.
Lookin’ back on the track for a little green bag,
Got to find just the kind or I’m losin’ my mind
Молифчето звъни, била пред Народния със зелена торба…
Lookin’ back on the track for a little green bag,
Got to find just the kind or I’m losin’ my mind
Накрая я виждаме. Кратко запознанство и изскачане на Мечо от зелената торба. Молифчо просто е направила магия/цялостна пластична операция на Мечо! Той не просто е като нов, а е направо най-прекрасния мечок на света.
Усетил се при новата си собственичка, някак си веднага се нахилва с новото си носле. Аз и Молифчето вадим фотоапарати - събитието трябва да се запечата.
Молифчето има работа и бърза. Казва ни набързо как със сръчковците са сваляли Мечо от една кука (не бил обесен, а набучен на кука) в 8 ч. вечрта (мислех, че по късна доба са го правили, но се оказа, че са действали посред бял ден, каква смелост!). Оставяме бирата с нея за някой друг път, тя потегля по неделни дела, а аз, Ирина, нейния приятел и Мечо решаваме да полеем случая.
Завеохме Мечо на сладкарница, където удари един безалкохолен коктейл, но усетил се щастлив и окрилен, реши да не пропуска и да джурне и една бира!
Та така. Мисля че това е добър край на историята с Мечо, Молифчето и сръчковците-спасители и новия дом за мечето.
Може след време да му отидем на гости и да разберем как я кара, дали не си е избрал ново име. Но за сега на сагата слагаме
К Р А Й
