“Внимавай какво ме питаш!”
Публикувано от Pippilota Mentolka на март 28, 2008
Втората история на ангилийския адвакат е доста по-весела от предходната.
Случката е известна и сигурно сега ще си я спомните.
Става въпрос за малкото кубинче Елиан Гонзалес.
Накратко, неговата майка решава през ноември 1999 г. да драсне с гаджето си и невръстния си син към Америка. Качват се заедно с други бегълци на някаква изкорубена черупка. Но не избрали подходящ сезон за преплуването на деветдесетте морски мили между Куба и Флорида и ги застигнала буря. Всички се издавят с изключение на малкия Елиян и двама други мъже. Елиан се лашка из морето 2 дена сиротен докато не го намират рибари - американски рибари.
Тук започва още по-голямата драма - американците дават детето на негов чичо, който си живее законно във Флорида. От Куба обаче се обажда бащата на Елиан и казва, че майката е взела детето без негово знание и си иска сина обратно в Куба.
В този момент вече се намесва и американската пропагандна машина: Елиан е сниман и даван по телевизии как играе с красиви шарени пластмасови играчки произведени в Китай специално за щастливите американски деца. Елиан трябва да е вече едно от тях.
Само че бащата продължава да иска да му върнат детето в Куба, а родинините му в Америка, подкрепени от американските власти не го дават с мотива, че човек трябва да е луд, за да не иска най-доброто за детето си, т.е. то да живее в Америка. Прави се неуспешен опит да се даде американско гражданство по бързата процедура за детето, за да живее то при дъщерята на чичо си и такива работи.
Накрая питат Елиан:
- Искаш ли да се прибереш при баща си? Искаш ли обратно в Куба?
- Не! - Твърдо отвръща Елиан и кубинците в Америка и всички американци ликуват. Урааааааа, детето не ще баща си, иска Америка и нейната мечта!
Докато само един човек, някакъв адвокат, решава, че това някак си е много лесно и май не е както трябва. Навежда се към Елиан и му задава още един едничък въпрос:
- А защо не искаш да се връщаш при баща си?
- Не искам пак да минавам сам през това ужасно студено море!!!
Горкото дете мислело, че за да се върне при баща си трябвало отново да се натовари в някаква скапана и претъпкана лодка и да мръзне в студа. А то не искало. Искало да бъде отново с баща си, но не да минава отново през онзи ужас.
След още един куп перипетии Елиан е върнат на баща си, и двамата се връщат в Куба.



март 28, 2008 at 2:25 pm
То затова хората са измислили детските психолози.
март 28, 2008 at 2:33 pm
Ми и психолози и педагози има, ама тия лукови глави изобщо не са се сетили, пък може и да не им е било изгодно
април 1, 2008 at 10:29 am
След което всички започват да скандират „Фидел, Фидел! Куба - да, янки - не!“
април 1, 2008 at 10:30 am
За такива като този адвокат е измислен вица за доброто начало (какво е 500 адвоката на дъното на океана? едно добро начало)
април 1, 2008 at 1:52 pm
Ааааа Куба - либре!!!
По лош път обаче тръгнаха май кубинците…разрешиха им миналата седмица гсмета, от онзи ден и по хотели могат да отсядат…не отива на добре революцията
април 1, 2008 at 4:46 pm
Ммм, помня случая. Всъщност Елианчо беше доста подло манипулиран от роднините си, които го бяха наплашили с още много други неща по повод завръщането в Куба - а кубинската общност в Маями подклаждаше огъня. Психолози едва ли са били допускани до него. Затова мнението на децата трябва да се взима с голяма доза внимание…