Криле на желанието
Публикувано от Pippilota Mentolka на март 20, 2008
Аз като обещая нещо, по принцип, винаги гледам да го изпълня, пък ако ще много време да мине и не забравям. Та към коментарите в “Колко е 1/3 в готварството” обещах да дам една много тайна, сторго секретна рецепта. Образно я нарекох “Криле на желанието”.
Моята приятелка Мери Попинс по едно време работеше в магазин за хранителни стоки (имаше криза на деца тогава и се беше преориентирала към сферата на услугите). Един ден се редяли две жени на опашката и тя докато обслужвала предходните клиенти подочула разговора им.
Няколко дена след това й отидох на гости и тя ми приготви нещо като каза, че това е от разговора на тези две жени и помоли да пазя в тайна рецептата, защото е много тайна. И аз обещах. А Мери ми преразказа разговора на жените:
- Това е направо невероятна рецепта. Ще ти я кажа, но да си траеш! На никой да не я казваш, че е много хубава и много тайна!
- Добреее, на никой няма да я издам. Казвай я тази толкова тайна рецепта.
- Ама да знаеш, че под смъртна заплаха ти я казвам, чуваш ли, на никой!
Значи трябват ти пилешки крилца, горчица, соев сос и мед. Измиваш и подготвяш крилцата. Взимаш три лъжици горчица, три лъжици соев сос и три лъжици мед. 3:3:3. Размесваш ги хубаво, докато се взаимопроникнат напълно. В най-добрия случай мажеш крилцата и ги оставяш в хладилника да престоят ден (аз толкова време нямам и ги слагам направо във фурната). След като ги намажеш, ги редиш в тавичката и ги захлупваш с фолио, което се налага, заради изпичането. Когато са се сварили-опекли вдигаш фолиото, за да почервенеят отгоре - меда е главния “виновник” за това. Вадиш преди кожичката да тръгне от почервеняване към овъгляване, което стата за стотни от секундата.
Дори най-големите скептици започват да нагъват крилцата като луди и да искат още и още.
Надявам се да си направите “Криле на желанието” и да останете доволни. Само за едно ще ви помоля:
Това е една много тайна рецепта и ви я споделям при положение, че с никой няма да я споделяте, Трайчо Костов както се казва, че иначе току виж ме ударил гръм.
март 20, 2008 at 11:40 am
Мммм, вкусно. Аз подобен сос ползвам за свински пържоли, но ги пека на тиган.
март 20, 2008 at 2:30 pm
аз предварително се извинявам за коментара си, щото много ти харесвам блога и си го чета с удоволствие, ама се притесних, че си под смъртна заплаха и не посмях да прочета рецептата
Иначе моите крилца ги правя с куркума ( овалвам ги едно хубаво така), после им слагам черен, червен пипер, сол, къри, соев сос и накрая босилек, като преди това съм ги омазала с олиото от тавата, дето съм я намазала. Слагам ги да се пекат и след около един час, досущ като при тебе преди овъгляне, се изваждат и се консумират с невероятно удоволстиве. Но ще се престраша и ще прочета и направя твоята рецепта, щото много се зарибих.
март 20, 2008 at 3:26 pm
Споко Deni4ero, ние само пишем, не казваме на никой
Аз в готвенето съм много боса и кажи речи знам само как се прави печено пиле, печени пилешки бутчета, пилешки крилца с червен пипер и…тези тук разнообразяват асортимента 
Аз сега го направих, но ще е добре да си го автоматизирате 
)
Бих направила и твоята рецепта, ако знаех какво е куркума!?
Nojivilichka, това за пържолите звучи много добре! Ама как ги правиш? В смисъл предполагам е без мед, защото ще изгори за секунди…(между другото оправи си в настройките да ти е активно името в другите блогове, за да идват хората при вас
март 20, 2008 at 3:31 pm
куркумата е подправка, жълта на цвят, използва се за пиле и риба, също като шафран-а, но, доколкото знам, тук ( в България)май няма шафран и затова се използва куркумата като заместител. Като, разбира се, това, което казвам, може да се окаже огромна глупост
блондето си остава блонде, но - така съм чувала.
март 20, 2008 at 3:35 pm
Аааа не се притеснявай, аз и шафран не знам какво е, та те слушам и изпълнявам! Ще пробвам и аз, че добре ми звучи
март 20, 2008 at 4:12 pm
и на вкус е хубаво - половин тава изяждам … срам, не срам, казах го
март 20, 2008 at 4:50 pm
Пипилота, точно с мед, малко горчица, соев сос или уорчестър и малко черен пипер. Нагрявам тефлонов тиган до много горещо, без мазнина и изпичам пържолите на него за по 3-4 минути от всяка страна, като отвътре са съвсем леко сурови. Медът наистина почернява, но не е до неприемлива степен, а става адски вкусно. Иначе могат да се пекат и във фурна, в захлупена тава, пак стават много крехки, вкусни и се избягва тая работа със суровото.
март 20, 2008 at 5:33 pm
Аааа чудесно, аз пържолките алангле си ги обичам, ще пробвам
март 20, 2008 at 6:43 pm
такаа, аз крилца не обичам, както и да са приготвени…
батето пък не обича сладко-кисели сосове…
затуй ще си спретна едни “бутчета на желанието”, пък който ще да яде!
март 25, 2008 at 12:32 pm
абе и аз крилца не обичам мам тея звучат “смазващо” вкусно и като се има предвид умението ми да готвя изглеждат и доста лесни
и заедно с пържолите, мисля че ще мога да наготвя цели 2 неща като изкючим стандартните картофи и любимите на всички бъркани яйца 
а и май ще ме обичат повече :))