Криле на желанието

Аз като обещая нещо, по принцип, винаги гледам да го изпълня, пък ако ще много време да мине и не забравям. Та към коментарите в “Колко е 1/3 в готварството” обещах да дам една много тайна, сторго секретна рецепта. Образно я нарекох “Криле на желанието”.
Моята приятелка Мери Попинс по едно време работеше в магазин за хранителни стоки (имаше криза на деца тогава и се беше преориентирала към сферата на услугите). Един ден се редяли две жени на опашката и тя докато обслужвала предходните клиенти подочула разговора им.
Няколко дена след това й отидох на гости и тя ми приготви нещо като каза, че това е от разговора на тези две жени и помоли да пазя в тайна рецептата, защото е много тайна. И аз обещах. А Мери ми преразказа разговора на жените:

- Това е направо невероятна рецепта. Ще ти я кажа, но да си траеш! На никой да не я казваш, че е много хубава и много тайна!
- Добреее, на никой няма да я издам. Казвай я тази толкова тайна рецепта.
- Ама да знаеш, че под смъртна заплаха ти я казвам, чуваш ли, на никой!
Значи трябват ти пилешки крилца, горчица, соев сос и мед. Измиваш и подготвяш крилцата. Взимаш три лъжици горчица, три лъжици соев сос и три лъжици мед. 3:3:3. Размесваш ги хубаво, докато се взаимопроникнат напълно. В най-добрия случай мажеш крилцата и ги оставяш в хладилника да престоят ден (аз толкова време нямам и ги слагам направо във фурната). След като ги намажеш, ги редиш в тавичката и ги захлупваш с фолио, което се налага, заради изпичането. Когато са се сварили-опекли вдигаш фолиото, за да почервенеят отгоре - меда е главния “виновник” за това. Вадиш преди кожичката да тръгне от почервеняване към овъгляване, което стата за стотни от секундата.
Дори най-големите скептици започват да нагъват крилцата като луди и да искат още и още.
Надявам се да си направите “Криле на желанието” и да останете доволни. Само за едно ще ви помоля:
Това е една много тайна рецепта и ви я споделям при положение, че с никой няма да я споделяте, Трайчо Костов както се казва, че иначе току виж ме ударил гръм.