Среща случайна с личност незнайна

Вчера вечерта имах среща с една приятелка в Градската градинка, пред Народния театър. Срещата беше в 6 ч. пък аз взех, че стигнах с 5-6 минути по-рано. Времето обаче беше много студено, а пред Народния си е ветрилник, та реших да се поскрия на завет. Отидох до онази красивата сграда от ляво на театъра, в която се помещава банка – ул.“Дякон Игнатий“ №7. В едно предаване по телевизията бях чула, че сградата е върната на собственичката, която освен къщата е получила от дядо си единствената в България титла „баронеса“ (след ровчене открих историята във в. Сега)
Седя си аз и чакам, а на метър от мен едно момиче с каска подпира две колела на дърво. Гледам я, вторачвам се и си викам:
„Това момиче ще да го знам от някъде, но от не на живо!“
Ровя си се из мозъчните папки и файлове и накрая получавам инсайт!
Блу ми е показвала снимки нейни, с Batpep, molif-чето и optimiced. И това момиче пред мен на molif ми прилича, но като не съм я виждала на живо и някак си не съм сигурна! Гледам я така дискретно и си мисля:
„Сега ще взема да й кажа „Ани?“ или „Моливче?“ и тя ще ме погледне и ще вземе да каже:“Моля? Припознала сте се“, и аз ще да потъна от срам (много неудобно се чувствам, когато се припозная!). Или пък ако е тя, аз какво ще кажа:“Приятно ми е, аз пък съм Pippilota Mentolka“ Тц, не става и освен това днес съм си с тия токавите-служебни обувки и на никаква Pippilota не приличам!“
Мисля си така и си чакам приятелката:
„Сега, може би ако Веселяшка позакъснее, ездача на другото колело ще дойде и като го видя ще разбера дали е Optimiced или не!“
И след малко някой наистина дойде. Само че някак си не ми изглежда като по снимките на Блу това да е Оптимишото – много къдрава коса има. Смях. И тъкмо тогава дойде моята приятелка, запотегляхме и си отбелязах наум днес да питам Блу дали ще пита Molif-чето дали тя е била или не.
Е вече имам отговор. От една страна Блу потвърди, от друга Optimiced след като съм си тръгнала си е направил снимка на вело-мерачката точно на същото място
Стана ми много весело как можеш да не си виждал някого на живо и просто от ей така като го видиш и да го познаеш.
Е не е кой знае колко чудна случката, защото Софето все пак си е много малко местенце и повечето стари кучета си се знаем, ако не лично, то поне по физиономия. Но пък си е весело и обещавам, че другия път ще се обадя