Я да видим кой кого

Хайде стига с мечките, сменям животните!

“Учените вече разработват нов вирус, чрез който да контролираме тези видове, преди броя им да достигне застрашителни размери”

Тази простичка карикатурка иде да ми каже, че никога няма една универсална истина и реалността, както казват, е въпрос на гледна точка (с поздрав към Марфа)
За превода - plague proportions - не можах да измисля по-добро, идеи?

Всичко е добре когато свършва добре

А иначе казано, когато Мечо най-накрая, освен че бе спасен, се озова и в ръцете на новия си собственик.
В неделя бях събудена с новината, че това ще бъде деня на предаването на мечока. Скочих и се заподготвях за срещата, която беше насрочена за 4 ч. в Градската градинка.
Аз от нетърпение подраних и приседнах на припек пред театъра да почета вестник, седя си, чета и си припявам:

Lookin’ for some happiness
But there is only loneliness to find
Jump to the left, turn to the right
Lookin’ upstairs, lookin’ behind, yeah!

Гледам наляво, гледам на дясно, но нито Молифчето с Мечо, нито кандидатосиновителката не се задават.

Out of sight in the night out of sight in the day,
Lookin’ back on the track gonna do it my way.

В това време си мисля как вече като минавам по Дондуков и поглеждам към мястото, където седеше Мечо, сега няма никой. Много странно - липсва ми присъствието му на онова място! Въпреки че изглеждаше тъжен и самотен там горе, сега пък града е загубил нещо необичайно и необикновенно.

Глупости! Мечо е много по-добре сега. В този момент се задава Ирина - момичето, което реши да приеме Мечо. Идва с някакво момче, което не познавам. Ирина я познавам. Да не си помислите, че е връзкарка обаче! Тя отдавна знаеше историята на Мечо и веднага изяви желание да го вземе, разбирайки че той няма да остава за дълго при спасителите си.
Тъкмо дойдоха те, започнахме да се оглеждаме за Молифче на колело когато на Ирина й звънна телефона.

Lookin’ back on the track for a little green bag,
Got to find just the kind or I’m losin’ my mind

Молифчето звъни, била пред Народния със зелена торба…

Lookin’ back on the track for a little green bag,
Got to find just the kind or I’m losin’ my mind

Накрая я виждаме. Кратко запознанство и изскачане на Мечо от зелената торба. Молифчо просто е направила магия/цялостна пластична операция на Мечо! Той не просто е като нов, а е направо най-прекрасния мечок на света.
Усетил се при новата си собственичка, някак си веднага се нахилва с новото си носле. Аз и Молифчето вадим фотоапарати - събитието трябва да се запечата.
Молифчето има работа и бърза. Казва ни набързо как със сръчковците са сваляли Мечо от една кука (не бил обесен, а набучен на кука) в 8 ч. вечрта (мислех, че по късна доба са го правили, но се оказа, че са действали посред бял ден, каква смелост!). Оставяме бирата с нея за някой друг път, тя потегля по неделни дела, а аз, Ирина, нейния приятел и Мечо решаваме да полеем случая.
Завеохме Мечо на сладкарница, където удари един безалкохолен коктейл, но усетил се щастлив и окрилен, реши да не пропуска и да джурне и една бира!
Та така. Мисля че това е добър край на историята с Мечо, Молифчето и сръчковците-спасители и новия дом за мечето.
Може след време да му отидем на гости и да разберем как я кара, дали не си е избрал ново име. Но за сега на сагата слагаме

К Р А Й

“Внимавай какво ме питаш!”

Втората история на ангилийския адвакат е доста по-весела от предходната.
Случката е известна и сигурно сега ще си я спомните.
Става въпрос за малкото кубинче Елиан Гонзалес.
Накратко, неговата майка решава през ноември 1999 г. да драсне с гаджето си и невръстния си син към Америка. Качват се заедно с други бегълци на някаква изкорубена черупка. Но не избрали подходящ сезон за преплуването на деветдесетте морски мили между Куба и Флорида и ги застигнала буря. Всички се издавят с изключение на малкия Елиян и двама други мъже. Елиан се лашка из морето 2 дена сиротен докато не го намират рибари - американски рибари.

Тук започва още по-голямата драма - американците дават детето на негов чичо, който си живее законно във Флорида. От Куба обаче се обажда бащата на Елиан и казва, че майката е взела детето без негово знание и си иска сина обратно в Куба.

В този момент вече се намесва и американската пропагандна машина: Елиан е сниман и даван по телевизии как играе с красиви шарени пластмасови играчки произведени в Китай специално за щастливите американски деца. Елиан трябва да е вече едно от тях.
Само че бащата продължава да иска да му върнат детето в Куба, а родинините му в Америка, подкрепени от американските власти не го дават с мотива, че човек трябва да е луд, за да не иска най-доброто за детето си, т.е. то да живее в Америка. Прави се неуспешен опит да се даде американско гражданство по бързата процедура за детето, за да живее то при дъщерята на чичо си и такива работи.
Накрая питат Елиан:

- Искаш ли да се прибереш при баща си? Искаш ли обратно в Куба?
- Не! - Твърдо отвръща Елиан и кубинците в Америка и всички американци ликуват. Урааааааа, детето не ще баща си, иска Америка и нейната мечта!

Докато само един човек, някакъв адвокат, решава, че това някак си е много лесно и май не е както трябва. Навежда се към Елиан и му задава още един едничък въпрос:

- А защо не искаш да се връщаш при баща си?
- Не искам пак да минавам сам през това ужасно студено море!!!

Горкото дете мислело, че за да се върне при баща си трябвало отново да се натовари в някаква скапана и претъпкана лодка и да мръзне в студа. А то не искало. Искало да бъде отново с баща си, но не да минава отново през онзи ужас.
След още един куп перипетии Елиан е върнат на баща си, и двамата се връщат в Куба.

Детски права : Родителски права

Тези дни дочувам, че все по-близо е приемането на новия семеен кодекс - нещо, което аха се случва от 2-3 години. Вчера даже по новините изрекламираха, че деца изоставени в дом и непотърсени от родителите им повече от шест месеца ще могат да бъдат осиновявани, съответно да се отнемат правата на родителите им, без да се иска разрешение от тях (подписване на декларация за отказ от родителски права). Аз искрено ще приветствам тази мярка, която ще спаси поне малка част от децата изоставени по институциите. За друга част нищо няма да се промени - родителите им ще продължават да идват на тридесет и първия ден от шестия месец, за да се подпишат, че обичат детето си и просто временно са възпрепятствани в отглеждането му. И така осемнадесет години.
Но за първата, щастливата, категория искам да ви разкажа.
Случи се преди година да присъствам на една среща с британски адвокат да науча две истории. Човекът е адвокат в нещо като “детски съд” където се изслушват деца когато се отнася до отнемане на родителски права и неща от този род. И той разказа следното:
Преди време във Великобритания е съществувал същият проблем - Родителите на детето са абсолютните носители на правата му. Каквото и да е поведението на родителя в обществото, каквото и да иска детето… родителя стига да кажел, че си иска детето, то му било връщано.
Случило се обаче веднъж така, че едно момиченце (забравих името, за това да го наречем Мари) било родено от самотна майка със съмнителни позиции в обществото. Майката била безотговорна и когато детето станало на 2 години тя просто драснала нанякъде и зарязала Мари, за която властите така или иначе се чудели какво да правят, тъй като майката го “неглижирала”, казано на български - зарязвала когато й скимне без да се грижи за него.
Тогава се появила лелята на Мари, която гарантирала пред властите на Нейно кралско височество, че ще полага грижи, ще отглежда и възпитава дъщерята на сестра си.
И всичко било прекрасно за Мари и леля й до един ужасен ден, някъде около шестия рожден ден на детето.
Тогава, сякаш от небитието, се появила майката на Мари и си поискала дъщерята. И тъй като родителските права винаги са с предимство пред всички други, Мари била дадена на майка си. Това станало въпреки протестите на лелята и Мари, че са свикнали една с друга, че между тях се е създала емоционална връзка като майка и дъщеря, и въпреки, че през четирите години родната майка на Мари не я е потърсила нито веднъж.
Мари била отведена от майка си в някакъв апартамент приличен на коптор, където живеела на семейни начала с мъж, който очевидно бил пияница като партньорката си.
И така за “a couple of months” - няколко месеца, а не “два”, както го превеждат някои - когато Мари била намерена мъртва, пребита до смърт от партньора на майка си.

И тогава системата в Британия се разтресла от смъртта на едно шестгодишно момиченце. Решила да вдигне тежките си кости и да промени столетната си традиция в тази област, за да не страдат най-беззащитните от разбирания, останали от времето на Кромуел. Пък тук…
…плъхове ги гризали и в домове ги отглеждали, докато чакат Семейния кодекс. Дано да дойде скоро, че истории като на Мари тук май изобщо не звучат стряскащо, ама хич.

Мечо е спасен! Сега му търсим дом:)

Някои от вас знаят историята на обесения Мечо, други са попаднали на призива ми да го спасим. Когато ви запознах с него той изглеждаше така:

Снощи разбрах, че той не е там, където се запознах с него, вече си има дом, носле и ново коремче. Изкъпан и закърпен е… Като нов!

Всичко това му се е случило благодарение на Молиф-чето и нейните приятели-сръчковци. След като заради “онази” случка в Градската градинка съм й обещала почерпка с бири, то сега не ми остава нищо друго освен да приготвя цяла каса, за да полеем организираната от нея спасителна операция!
Пожелавам ви също толкова усмихнато начало на седмицата, каквото ще бъде моето, благодарение на Молифчето и новината за спасението на Мечо!

СВЕТКАВИЦА: На Мечо му се търси дом, така че, ако го харесвате и искате да си имате този гушкавец пишете на Молиф-чето под статията й за спасяването му

По-светкавична светкавица: Мечо вече има и определен осиновител! След провеждане на среща между тях двамата ще се установи създадени ли са един за друг