Градска пролет

Днес е пролет. Тръгвам към Банята, за да си хапна обяда на слънце и да се отърся от някои неща. В градинката пред сухата баня е оживено. По тревата се бутат гълъби - пасат. Отгоре се носи напева на имама, а до мен стар и неразлистил се след зимата старец отправя гневен поздрав към служителя на Алах. Чешмите вече не са тук и не дават повод на жадни бездомни кучета да навлажняват езичета тъдява. Пейките обаче са обсебени - радват се на слънцето и ползвателите си - много стари хора са насядали на припек и жужат на техни си теми. Накрая успявам да седна до двама дядовци. Намествам се и вадя книжката. За рождения ден Ефросина ми подари „Вавилонска хроника” на Станислав Стратиев. Книгата е страхотна! Разказва се за едно село, което съществува от памтивека и в него живее Паскал. Стигнала съм до там, където Паскал коли прасето си за коледните празници и мисли, че трябва да накара прасето да гледа на коленето от Паскалевата гледна точка, защото тогава ще приема нещата като нартодна традиция, а не убийство и ще се държи спокойно. Месец по-късно същото прави и комшията, само че неговото прасе изпитва стокхолмски синдром. Седнах на пейката и зачетох. Докато слънцето ме печеше в селото също настъпи пролет и Мартин убеждаваше Паскал да съди държавата в Страсбург, понеже днес всичко идвало отвън и с картофи не могат да се препитават. Та делата в Страсбург са станали препитанието на хората в селото от памтивека. Трябва да дам книгата и на Богомил Ветров, ще я хареса като четиво. Обедната почивка мина. Хайде обратно.