Фото моля!!!

Докато бяхме в Перник на кукерския фестивал “Сурва” 2008 г. забелязах нещо интересно и прелюбопитно за мен: почти всеки човек носеше фотоапарат, но странното беше, че хората като мен - с малко, скромно и любителско фотоапаратче бяха съвсем малко. Оказа се, че поне по мои наблюдения на всеки 3 апарата - 2 се падаха големи полу- или изцяло професионални.
Куцо и сакато беше прехвърлило ремък с голям като воденичен камък фотоапарат. На кой обектива по-дебел, на кой по-дълъг! Толкова народ да е професионален фотограф - абсурд!
Сетих се как току няма и някой се изока, че в нета всеки пишел както си иска и колкото си иска неграмотно. И там в Перник прозрях моята си истина, как с напредъка на техниката общо взето всичко се опошлява. Който иска романства (в блогове), който иска вярва че рисува (с всякакви програми), който иска мисли, че твори музика (с всякакви семпли сампли)…Та така и всеки с повечко пари в излишък си купува професионален апарат и почва да се вживява като фотограф! Премахнати са преградите от рода на скъпи консумативи. Иначе ако го питаш какво е бленда сигурно ще отиде до аптеката и ще купи паста за зъби бленда-мед, а фиксажа ще да е някакъв нов модел гел за коса. За себе си той е роден фотограф и няма нужда да се зарови в книжки, за да знае туй онуй за експозициите и други подобни щуротии. Фото си снима и той си се кефи. Запечатваш всичко, което ти грабне окото, без значение дали ще го погледнеш повече или ще си направиш труда да изкараш на аналогов (хартиен) носител направената снимка. Снимането е лесно.

Не ме разбирайте погрешно! Много от тези хора се интересуват живо от фотографията, но колко от тях щяха да посегнат към професионален фотоапарат, ако трябваше да купуват ленти, да нагласяват обектива и всичко около него ръчно, да плащат за проявяване или още повече - да имат фотолаборатория вкъщи?

И мислейки за отминалите времена се сетих за едно от онези места в София, които всеки човек знае за града си, без дори да знае от къде е научил за това.

Фото Папакочев -

чували ли сте за него? Петър Папакочев - фотографа-художник на стара София, на царската и комунистическата столица и нейните лица. Символ на фотографията от годините, когато тя е била нещо почти сакрално. И как да не е била такава:
хората са отивали при фотограф в най-важните мигове от живота си -
годеж, сватба, отроче, семейна снимка. Неизвестни и небезизвестни личности са ходили с празничните си дрехи при г-н Папакочев и там са запечатвали крайъгълните камъни от фамилната история.
Зарових се, за да намерия малко повече история за фотографа-художник. От една преинтересна статия научих любопитния факт, че най-известния портрет на Гунди е правен именно от Папакочев (продадена е била за 10 000 евро!).
Много съм малка, за да съм ходила да се снимам при него (а и моя баща беше любител и обичаше да минава през целия процес при създаването на една снимка), но винаги съм знаела къде се намира студиото на фотографа и винаги ми е звучало като място много важно. Би било прекрасно, ако наследниците му решат да възродят студиото на ул. “Бачо Киро” №2. Е предполагам, че е трудно, но не би ли било чудесно някой ден да имаме своя снимка като тази на моята прабаба, която отишла един ден “на фото”. Не е правена във Фото Папакочев, а в някое селско фото (навярно пътуващо). На снимката е прабаба ми, заедно с двете й сестри - и трите облечени с най-хубавите си дрехи и шарени, везани престилки, всяка кокетно подпряна на “умбрела” - модна вещ в онези времена, всяка със своето излъчване и мисли. Толкова различни и толкова приличащи си, останали завинаги там някога, някъде, в един миг толкова тържествен и за трите.

Моля, погледнете в обектива! Вниманиееее!
Щрак!