Цигу-мигу, музика ме гони! (дори на самотен остров)

Както ви разказах, наскоро бях на цигу-мигу купон и явно скоро трябва да се вдигна и да отида до зала България на концерт преди да са я мол-ецнали - всичко около мен ми го напомня! Снощи посетих едно много приятно кафененце -Галерия. И така се случи, че докато си пиехме бири на съседната маса пристигнаха двама младежи или ученици, или току що станали студенти, които освен себе си, носеха и по един калъф (от тези за музикалните инструменти, но много съвременни и невъзможни за отгатване какво съдържат). След малко се преместиха на долния етаж и както си течеше по телевизора музичка, така изведнъж тя беше заглушена от начални цигу-мигу звуци по настройване на цигулки. Личеше си, че младежите са професионалисти и импровизациите им имаха съвсем различен характер от тези на моя приятел от купона. Тези свириха Болеро, български хора и онази тема, с която навремето в 7 ч. започваше предаването “Дела и документи” (не е рапсодията “Вардар” на П.Владигеров, ако някой се сеща да ми каже, моля!). За поредна вечер се почувствах прекрасно под съпровода на цигулки и даже ми стана мъчно, че толкова харесвам музиката, а съм такъв музикален инвалид откъм възпроизвеждане!!!
И прибирам се аз доволна вкъщи и какво да видя?! Razmisli ме предизвикала да си кажа седемте албума. И така, ще започна по хронология на личното ми развитие:

1. Като за първи албум и слънчево хлапашко настроение ще си взема албум с някоя детска приказка, като мисля тя да е за “Джуджето Дългоноско” - един доказал се с годините албум за мен - касетката отдавна е изтъркана от въртене и трябваше да си я намеря на диск, за да мирясам. А ще я предам и в наследство!
2. След като попораснах, се наложи да започна да търся музиката, която ме изразява и се мина през много периоди, първият от които е слушането на поп музика. Към днешния момент първата ми касетка със записи от радиото съдържа невероятна манджа с грозде от 70те, 80те и 90тарските - 2Unlimited, SNAP, Whitney Huston, House of Pain  и всякакви такива, днес невъзможно ретро и класика. Та ще си взема това албумче с веселяшки музикални дъвки за ретро купон на острова (не че ще ми е много до танци-манци…или поне не докато не изкукам )
3. След това ще си взема албума на Take That “Everything Changes” - след доста години в музикално забвение го изрових от някъде и се учудих на джазовото звучене и съвсем не бозаджийските песнички (с 1 или 2 изключения).
4. По-после, когато бях на 15 години, в един дъждовен юлски ден в Алпите, за първи път чух “Stay (Far Away, So Close)” на U2. Капките дъжд падаха от оловното небе, и се стичаха по прозорците на колата, а наоколо всичко беше толкова зелено…”Zooropa” е албум номер четири
5. Със студентските години се бухнах и в електронната музика…какви времена бяха, каква червенокоса пък аз! Тук ще сложа за представител на жанра на Острова live-албума “Everything, Everyting” на Underworld.
6. После дойдоха и малко ска, ой и пънкарски години, които май ме владеят и до сега. От тях ще сложа малко Madness, The Specials, Rancid, Sublime, Ska P и т.н.
7. Седмияt, последен албум ще посветя на самия самотен остров, а какво по-хубаво от това да си му лежа на плажа, под палмата, в хамак с охладен кокосов орех в ръка и на този фон да ми свири Mano Negra и Manu Chao. И

И две самостойни песнички - за поддържане на добра физическа и танцувална форма - ще взема - Freestylers - Push Up и Gorillaz - Dare.

Та това са моите седем албума. Много останаха извън класацията, но в името на разнообразието се случи DM, Faithless, Panican Whyasker, поп, рок, цок и смок стилове и музики да останат извън класацията. Но предполагам ще ги наблъскам когато правилата за самотния остров вземат под внимание техническия напредък и включват 100ина GB

Огледах се за три жертви, на които да предам щафетата, обаче се оказа, че май всички са направили класацията. Аз явно съм единствения по рода си албански реотан и правя нещата последна. Така че, ако някой чете това и като мен до сега не е получил покана: моля незабавно да ми сигнализира, да му пиша името тук (както си е по правилата) и да предам щафетата - “Поп предай, заключ” както се казваше

Към днешна дата - 18того февруария 2008 г. се откри един нов блог, който издебвам, за да номинирам за играта, а именно г-н Тонски от Tonski Town