Купон без уредба? Да, о да!
Публикувано от Pippilota Mentolka на януари 18, 2008
Винаги съм изпитвала някаква нескрита неприязън към купоните тип “студентски”, с китара. Не знам защо, но в съзнанието ми забавлението да се седи около маса, слушайки някой младеж да подрънква на китара с несрязани нокти на дясната ръка никога не ми е звучало кой знае колко ентусиазиращо, да не кажа и отблъскващо. Имах даже един такъв 8ми декември - някакво арт студио, опушено и напоено с цигари и ракия. Китариста имаше по-дълги нокти от добре поддържана госпожа, както и лекедосан пуловер. Направо си умрях от скука тогава, докато другите куфееха на подрънкващи импровизации на Пъръл (аз Пърпъл харесвам, ама в оригинал).
Та снощи посетих един купон. Там винаги е страшно весело, дори и след като съседите пратят полиция. Само че вчера както си танцувахме и се радвахме, изведнъж шац - музиката спря! Уредбата замлъкна, ни гък ни стон.
- Това са съседите! Писнало им е, и като не им помага и полицията, сами са решили да ни кръцнат захранването.
Няколко човека тръгнаха да донесат уредба, а другите останахме да си говорим…ама не върви без музика.
И тогава домакина го осени идея, хукна нанякъде и някой предположи, че ще си вади китарата. Вярно, че домакина се различава драматично от гореописания тип момци, ама не ми се слушаше дрънкане на китара.
- Не бе брато, ще взема цигулката. - и се върна след две минути с цигулка - То сега, аз не съм свирил от училище, ама да видим какво ще излезе. Какво да ви изсвиря?
Да ви кажа, заради избухналия смях след първите звуци изтръгнати от цигулката, не мога да се сетя първото произведение, но нататък…
- Вижте сега, моля да ме извините, но съм забравил как да си настроя цигулката. Та, какво ще желаете да ви изсвиря?
- Пърпъл! - всички бяхме убедени, че не би могъл да изсвири нещо тяхно, докато от цигулката не се разнесе - “тън-тън-тън тън-тън-тън-тън” - по-лесно за разпознаване под името Smoke on the Water. После както казват англичаните sky is the limit - от химна, през Bad на Майкъл Джексън, Хиподил, Ламбада, кънтри, SNAP…
Смях, смях, заболяха ни коремите.
Цялата тази манджа с грозде получи своята черешка със Сюрелиза-та (или както там се пише) и всички, почти видяха сълзите, стичащи се по детските бузи на нашия цигулар, прекарал сума ти дете-часове в потене над нотите и цигулката.
Това е истината - купон с цигулка!!!
После дойде уредбата, която уреди нещата и всичко се върна в руслото на нормалния купон.
януари 19, 2008 at 10:47 am
мога едно да кажа: не си случила на купон с китара! първият път си се “отвратила” и после край, който и да ти свири на китара няма да ти хареса.
но мога да кажа и нещо друго (сигурна съм, че и батето ще има какво да сподели
), редовно присъствах на купони на по-големия си брат, редовно чистех сутрин къщата и му пазех тишина да спи, абе луда работа… ох, отплеснах се..
аз често си лягах рано, рано на тези купони, отивах си в моята стая уж да спя, но обикновено продължавах да слушам музиката, смеха и пеенето… почти винаги по някое време се тичаше за китара и се започваше свирене и пеене, невероятно! уникално!
мога само да заключа: съжалявам, че нямах такива приятели и съжалявам, че самата аз не съм присъствала на такъв истински купон. още по-готино е, когато този купон се пренесе в гората, около огъня, с китарката
пп
дрънкала съм и на китара, и на цигулка. летните ваканции на село, но това не се брои. не е същото. а и аз НЕ мога такива неща да правя
януари 19, 2008 at 4:56 pm
купон се прави с хора
а дали има уредба, китара, цигулка или само леген и гребенче - това са дреболии
напоследък бях на купон с телефон. в смисъл - това беше озвучаването - телефон.
януари 22, 2008 at 5:33 am
Успех на такова парти зависи не само от музикалните способности на човека с китарата. Но и от спойката на групата и самия характер на китариста
Аз понейе мога да пея добре би трябвало да се чувствам удобно на такива купони, но понеже съм индивидуалистка на практика не е така 
Между другото, писах те да пишеш за 7те албума на самотния остров
Дано да не ти е съвсем неприятно това…
януари 25, 2008 at 9:05 pm
Странно, но първият път, когато чух Донт спийк на Ноу Даут, беше на китара в планината около маса със запалена свещичка, щото му имаше нещо на генератора. Тогава плаках. После посвикнах да не плача на нея. Сега ми е любимата песен. Дали заради това, но надали… Аз винаги съм обичала китарата, особено покрай лагерния огън или пък с чашка ром в ръка