Патиланско царство

Кой какви ги върши сред патиланците

Архив за януари 18th, 2008

Купон без уредба? Да, о да!

Публикувано от Pippilota Mentolka на януари 18, 2008

Винаги съм изпитвала някаква нескрита неприязън към купоните тип “студентски”, с китара. Не знам защо, но в съзнанието ми забавлението да се седи около маса, слушайки някой младеж да подрънква на китара с несрязани нокти на дясната ръка никога не ми е звучало кой знае колко ентусиазиращо, да не кажа и отблъскващо. Имах даже един такъв 8ми декември - някакво арт студио, опушено и напоено с цигари и ракия. Китариста имаше по-дълги нокти от добре поддържана госпожа, както и лекедосан пуловер. Направо си умрях от скука тогава, докато другите куфееха на подрънкващи импровизации на Пъръл (аз Пърпъл харесвам, ама в оригинал).

Та снощи посетих един купон. Там винаги е страшно весело, дори и след като съседите пратят полиция. Само че вчера както си танцувахме и се радвахме, изведнъж шац - музиката спря! Уредбата замлъкна, ни гък ни стон.

- Това са съседите! Писнало им е, и като не им помага и полицията, сами са решили да ни кръцнат захранването.
Няколко човека тръгнаха да донесат уредба, а другите останахме да си говорим…ама не върви без музика.
И тогава домакина го осени идея, хукна нанякъде и някой предположи, че ще си вади китарата. Вярно, че домакина се различава драматично от гореописания тип момци, ама не ми се слушаше дрънкане на китара.
- Не бе брато, ще взема цигулката. - и се върна след две минути с цигулка - То сега, аз не съм свирил от училище, ама да видим какво ще излезе. Какво да ви изсвиря?

Да ви кажа, заради избухналия смях след първите звуци изтръгнати от цигулката, не мога да се сетя първото произведение, но нататък…

- Вижте сега, моля да ме извините, но съм забравил как да си настроя цигулката. Та, какво ще желаете да ви изсвиря?
- Пърпъл! - всички бяхме убедени, че не би могъл да изсвири нещо тяхно, докато от цигулката не се разнесе - “тън-тън-тън тън-тън-тън-тън” - по-лесно за разпознаване под името Smoke on the Water. После както казват англичаните sky is the limit - от химна, през Bad на Майкъл Джексън, Хиподил, Ламбада, кънтри, SNAP…

Смях, смях, заболяха ни коремите.

Цялата тази манджа с грозде получи своята черешка със Сюрелиза-та (или както там се пише) и всички, почти видяха сълзите, стичащи се по детските бузи на нашия цигулар, прекарал сума ти дете-часове в потене над нотите и цигулката.
Това е истината - купон с цигулка!!!
После дойде уредбата, която уреди нещата и всичко се върна в руслото на нормалния купон.

Публикувано в Отплеснати | 4 Коментара »