Може ли една касетка?
Публикувано от Pippilota Mentolka на януари 16, 2008
Писах ви наскоро за Незнайко, а и razmisli каза, че евентуално, неговите и на Карфичка приключения са изображение на социалистическата утопия. И в тази връзка се сетих за детските ми касетки (касетка беше всемирния аудио-носител, преди появата на ЦД-то). Като малка имах “невероятния” шанс да имаме вкъщи касетофон, че и уредба с касета и грамофон едновременно! За мое лично ползване си беше касетофона, унаследен от баща ми, който си го бил купил с първите изкарани парички.
Та в ония години моите приятели имаха плочи с приказки, а аз - касетки. Малко завиждах на тях, защото плочата ми изглеждаше изобретение по-тайнствено - търкаш с малко кадифено парцалче, пускаш - върти се. Пък и нашия грамофон не покриваше изцяло плочата - дизайнерско решение явно - само 1/4 от нея, а другото стърчеше навън…абе направо летяща чиния. Но да се върна на касетките - имах поне дузина. На майка ми, някъде към четвъртата ми година, й мина мерака да ми чете приказки за лека нощ и откри аудиокасетките с приказки. И аз клъвнах, и всяка вечер преди лягане отивах при родителите ми с дежурния въпрос:
- Моооже ли приказка за лека нощ?
И една от най-любимите ми беше за Незнайко и Карфичка в Слънчевия град. Наизуст знаех цялата касетка и и до ден днешен си спомням песничките!
На гражданина Геврек:
Сутрин рано, на закуска
всеки иска да си схруска,
поне едничко, едничко само -
геврече за закуска.
Аз, Геврек си имам грижа -
пръв гевреци да нанижа.
И тогава, в павилиона
ги закарвам с камиона…
А песничката за утопичния Слънчевия град, описан от razmisli, беше изпята от дуета на Незнайко и Карфичка:
Къщите не са от слънце
и са малки като зрънце.
Няма никаква ограда -
все едно си на площада.
А по улиците чисти
и по плочките сребристи
има маси подредени
със фъстъци и бадеми…
Та така за Слънчевия град. Песничките целите не мога да ги изкарам, защото винаги заспивах преди свършването на приказката и касетката, и затова края си спомням най-малко


януари 16, 2008 at 12:38 pm
“Съвест твоя се наричам
и на тебе не приличам.
Тихичък ми е гласецът,
пречи му дори ветрецът,
затова не чуваш ти
мойте думички добри…”
“Къщите не са от слънце
и са малки като зрънце.
Няма никаква ограда,
все едно си на площада.
А по улиците чисти
върху плочките сребристи
има маси подредени
със фъфтъци и бадеми.
Дрееееебооооосъчета вежливи
с дрешки чисти и красиви
се разхождат между тях,
а пък други търпеливо
си играят мълчаливо
лото, домино и шах.
Ах каква е красота в този град на радостта,
ах каква е красота в този град на радостта!”
А ето ти и място
януари 16, 2008 at 12:39 pm
*мястото, където можеш да си дръпнеш приказката: http://shmirgi.data.bg/detski_prikazki/
prikazki_neznaiko_v_slanchevia_grad.mp3
Откачам по Незнайко - случвало се е да заспивам с глава върху касетофона…
януари 16, 2008 at 3:04 pm
Хехехех, как можах да забравя последното куплетче, изпято от Карфичка?!

Иначе всички приказки си ги дръпнах и аз по празниците, когато подготвях диск с тях за една малка, сладка, петгодишна хитруша. Надявам се да се запали по тях, както и аз навремето! Само дето с новите технологии ти се спестява удоволствието да “обръщаш от другата страна”
И пак между другото - от всички други приказки, никъде в нета не намерих “Златната рибка” и другите две приказки на Пушкин, също драматизирани
януари 17, 2008 at 9:48 am
може ли едно копийце на този диск, а?
може ли може ли може ли може ли ?
януари 18, 2008 at 9:25 am
И питаш?! За малкия ви бонбон - обезателно!
януари 18, 2008 at 8:52 pm
януари 19, 2008 at 10:47 am
чакаме си диска! скоро!