Може ли една касетка?

Писах ви наскоро за Незнайко, а и razmisli каза, че евентуално, неговите и на Карфичка приключения са изображение на социалистическата утопия. И в тази връзка се сетих за детските ми касетки (касетка беше всемирния аудио-носител, преди появата на ЦД-то). Като малка имах “невероятния” шанс да имаме вкъщи касетофон, че и уредба с касета и грамофон едновременно! За мое лично ползване си беше касетофона, унаследен от баща ми, който си го бил купил с първите изкарани парички.
Та в ония години моите приятели имаха плочи с приказки, а аз - касетки. Малко завиждах на тях, защото плочата ми изглеждаше изобретение по-тайнствено - търкаш с малко кадифено парцалче, пускаш - върти се. Пък и нашия грамофон не покриваше изцяло плочата - дизайнерско решение явно - само 1/4 от нея, а другото стърчеше навън…абе направо летяща чиния. Но да се върна на касетките - имах поне дузина. На майка ми, някъде към четвъртата ми година, й мина мерака да ми чете приказки за лека нощ и откри аудиокасетките с приказки. И аз клъвнах, и всяка вечер преди лягане отивах при родителите ми с дежурния въпрос:
- Моооже ли приказка за лека нощ?
И една от най-любимите ми беше за Незнайко и Карфичка в Слънчевия град. Наизуст знаех цялата касетка и и до ден днешен си спомням песничките!
На гражданина Геврек:

Сутрин рано, на закуска
всеки иска да си схруска,
поне едничко, едничко само -
геврече за закуска.
Аз, Геврек си имам грижа -
пръв гевреци да нанижа.
И тогава, в павилиона
ги закарвам с камиона…

А песничката за утопичния Слънчевия град, описан от razmisli, беше изпята от дуета на Незнайко и Карфичка:

Къщите не са от слънце
и са малки като зрънце.
Няма никаква ограда -
все едно си на площада.
А по улиците чисти
и по плочките сребристи
има маси подредени
със фъстъци и бадеми…

Та така за Слънчевия град. Песничките целите не мога да ги изкарам, защото винаги заспивах преди свършването на приказката и касетката, и затова края си спомням най-малко