За много години бакшиш!

Настана Нова година, време за прибиране след това, както и момента да се ползваме от услугите на таксиджиите!
Това естествено ми се случи в първите ранни часове на лето 2008мо. За да съм точна - в 5 часа сутринта се разигра следната сценка:
Кооперативния пазар на града в Града - Люлин. На стоянката седяха три таксита: едно от най-необичаните и непредпочитани от мен фирми, което отпадна на секундата като възможност; следващите две бяха на компанията “За едно евро”, която аз лично най-често ползвам и смятам за една от най-коректните на софийска територия. За това и споделям името й, не за да правя реклама, ами за да онагледя, как навсякъде има всякакви.
Отправяме се, двама човека, към първото от двете таксита - все пак имаме чувство за справедливост и е естествено да отидем при по-предния и от повече време стоящ на седянката таксиджия.
Отваряме вратата, от която лъхва на цигарен дим и две преценяващи очи поглъщат информацията излъчвана от щастливите ни, ухилени лица.
- Добър вечер и за много години! Дали ще ни откарате до Едикойси квартал? - Отвътре притежателя на снизходителния поглед отговори:
- Нали знаете, че е двойно?
- Кое е двойно?
- Това, което покаже апарата се смята по две.
- Ами ние преди 12 ч. говорихме с диспечерите на компанията Ви и те казаха, че тарифите са си нормални.
- Който иска нормални, да си седи дома.
До някъде очаквах подобна реакция и не се ядосах. От друга, преди 12 ч. наистина се пробвахме да си запазим такси и от компанията казаха, че двойни тарифи няма да ги бъде. Погледнахме към следващото такси и аз бях 100% сигурна, че всеки друг таксиджия ще ни отреже по същия начин! Но все пак се пробвахме и пак:
- Честита Нова Година! Ще ни откарате ли до Едикойси квартал? - Отвътре един нямащ 30ина години шофьор отговори с леки нотки на недоверчивост в гласа:
- Честита и на Вас! За какво Ви върна колегата? - явно се притеснява човека от всякакви пияни и лумпени, нормално.
- Ами каза, че кара на двойно. И Вие ли така?
- А, няма такова нещо. Каквото покаже апарата това е. - Не повярвахме направо!
Шофьорът се оказа много свеж и разговорлив, драго да ти стане.
- То е достатъчно, че си карам нощно време. Пък че карам тая нощ - хората така сами бакшиши дават, кой колкото може и си прецени. Аз тия дерибейства не ги разбирам.
И така момчето ни извози, само в буквалния смисъл на думата. Даже ми се стори, че за първи път това разстояние го минахме за толкова малко пари и когато пристигнахме с удоволствие му дадохме бакшиш, че и аха двойно щяхме да му платим, така от кеф!
Както и във всяка друга професия има червиви ябълки, но има и свестни хора. Със спътника ми това си мислехме - на оня първия таксиджия, дали учителя на детето му в замяна на това двойното ще каже:
- Отлично моето дете, ама на половина!
Или в магазина:
- Хубаво, ама защото ми е рожден ден днес, всичко продавам двойно.
Каквото посееш - такова ще пожънеш! Да е живо и здраво момчето! Направо името му трябваше да взема да го напиша тук за поощрение! Жив и здрав да е и доходна и безаварийна на него и тези като него! Другите…то си е за тях.