Драги ми Смехурко,
Не знам дали се сещаш как изглеждат селските порти - такива дървени и се затварят с едно метално нещо. На самата врата има нещо като забита великанска игла с ухото навън, а на касата на вратника има друго такова, което се промушва през “иглата”, и накрая в ухото се промушва катинар, така че да се заключи портата. Малко сложно стана обяснението, но с малко въображение, надявам се ще си го представиш 
Та това заключване се прави когато тръгваш нанякъде и няма да те има дълго време.
Когато обаче няма да те има за малко време, отишъл си например до комшийката за брашно за витата баница, само двете метални неща се прехвърлят едно през друго, без да слагаш катинара. Така, ако междувременно някой дойде да те търси пък теб, ще знае че не си си вкъщи, но пък може да те почака докато се върнеш след десетина - петнадесет минути. На тоя пиниз му се казва:
“Тук съм, но ме няма” 
Това го казвам във връзка с това, че и аз тази седмица ще бъда тук, но няма да ме има и няма да мога да пиша. Но пък като се върна от “съседката” ще има много клюки да разказвам, така че няма да е напразно отсъствието ми.
На теб Смехурко, весела седмица и до следващата!
Твой приятел вечен,
Pippilota Mentolka
