Патиланско царство

Кой какви ги върши сред патиланците

Архив за ноември, 2007

Намерих си сирийче!

Публикувано от Pippilota Mentolka на ноември 8, 2007

Сега в обедната. Но не сирийче от Сирия, ами онова стъклено топче, дето има едно издълженко, шарено отвътре. Не знам защо така им казват, навремето си го обяснявах с това, че на сирийчетата очичките трябва да са такива като цепки. Обаче не бях много убедена, защото ако идеше от там името трябва да са им казвали китайчета, а не сирийчета. Важното е, че ме кефеха и още ме.

Много ги продаваха някога, а аз така и не се научих да играя на топчета и да имам гуда. А от баща си знам, че е било игра крайно интересна, и че веднъж през междучасието дори успял да спечели на всички топчетата.

топчета

Публикувано в Отплеснати, София нявга | Tagged: , | 3 Коментара »

Отмъщениеее - Ядосаният стикер!

Публикувано от Pippilota Mentolka на ноември 2, 2007

Току що се връщам от обедна почивка. С ехидна и доволна усмивка! :D
Пешеходец съм, в София, почти винаги бързам, опитвам се да спазвам правилата за движение, пресичане и пренос-превоз из града.
Тротоарите не са това което бяха - широки и свободи, с тук таме паркирана кола. Играехме на дама и стрелки по тях, а най-големия проблем беше настъпването на кучешко лайно - “Ха-хааа, на късмет!”.

После дойде демокрацията,
увеличи се популацията.
Стана реална онази мечта -
всяко семейство - с кола!

С една съученичка протестирахме срещу паркирането на тротоара като вместо да заобикаляме колите, просто се покачвахме на колата и така преминавахме препятствието. Само дето тогава бях на 13 и след училище не бързах много за някъде.
Как да се борим срещу паркираните, където не им е мястото, коли когато не сме пубертети, а зрели хора?
Не си спомням кога беше, но се израдвах на законодателната постъпка в тази насока - направиха незаконно парикирането на по-малко от 1.5 м от сградите. Ехааааа, колко народ ще бъде глобен! А аз няма да сърфирам сред куп железа на колела.
Да, ама не! както казваше Петко Бочаров. Закон има, кой да го прилага и кой да го спазва няма.
Аз лично съм емоционален човек и често се афектирам от разни работи. А кое е първото нещо, с което се сблъскваш излизайки от дома си сутрин? Коли, коли и пак коли, и трябва да ходиш по платното, рискувайки живота си само защото някой не знае как да паркира.
Но нееее, драги ми смехурко!
Днес попаднах на една страхотна инициатива, много готина и тарикатска , ала “Отмъщението на самурая”:
“Ядосаният стикер”
Става въпрос за лепенки с подходящи отмъщенчески надписи. Ако при движение по задръстения тротоар разполагате с такава лепенка, пре спокойно можете да предадете отрицателната си енергия на шофьора на превозното средство, препречило пътя ви, и който е основната причина да се нервендзите, че пак сте обърсали колата.
Като един нинджа се оглеждате, вадите от джоба въпросната лепенка, лепвате я хууууубаво върху предното стъкло и се оттегляте от полесражението.
Ако мога да перефразирам полковник Кърц от “Апокалипсис сега”: Дъ терър, дъ терър!
Вече няма да се нервирате, ами напротив. Нека да се ядосва този, който не се държи като добър съуличник :)

П.П. Както пише на страницата, това е гражданска инициатива, подкрепена от за Града , Червената къща, 3pr consulting , Fame Cards . Аз лично съм им много благодарна и нямам търпение да лепна първата си лепенка днес. Не го направих само защото преди това искам да я покажа на максимум хора, които да си намерят по поне една! ;)

Публикувано в Градски | 4 Коментара »

Мамо утре няма да учим, защото е денят на народните…

Публикувано от Pippilota Mentolka на ноември 1, 2007

Беше малко след 1989-та. Не си спомням точно коя година, може би ‘90 или ‘91. Бяха времената на върла политизация на детските ни редици. След училище освен на ластик и “олимпиада - лимонада” играехме и на късане на предизборни плакати. Веднъж даже набих Митко, задето ме обиждаше на политически възгледи. Весели времена бяха, наистина.
Та един ден влиза по средата на часа един ученик от по-големите и носи онзи голям зелен тефтер, в който пишеха заповедите за празници и ваканции. Всички притаихме дъх. Г-жа Димитрова хвана и зачете. Утре щеше да бъде неучебен ден, възстановявали празника. Радост и шапки във въздуха!
Прибрах се вечерта в къщи и гордо заявих на нашите:

- Утре няма да учим!!!
- Как така? Защо?!
- Ами госпожата каза, че е Ден на народните подбудители!
Kакъв смях настана само! Защо се смяха толкова родителите ми тогава не разбрах, но пък бях благодарна на подбудителите за празника.

Публикувано в Възпитание и образование | Tagged: , | 1 Коментар »