Лъскачът на обувки

Не съм сигурна, че такова точно е названието на професията на този човек, но пък реших да ви направя едно делово понеделнишко предложение.
Съвсем случайно и неочаквано се разхождах в петък по обяд из центъра. Е, не точно разхождане, защото все пак беше обенда почивка по никое време и все трябваше да се върна на работното си място. Точно тогава на тротоара срещу църкавата Св. Неделя, току пред едновремешния Рубин, подминах един дядка, закръглен и наоблечен, за да не го нахапе студеното ноемврийско слънце.

На бабите прашките и на младите гащите

Драги ми Смехурко,

Вчера се почувствах почти като дребосъчето Незнайко, който трябваше да извърши три добри дела. Аз извърших само едно пък и весело ми стана от него.

Днес Астрид Линдгрен щеше да навърши 100

Днес жената написала едни от най-завладяващите детски книжки щеше да навърши 100 години! Астрид Анна Емилиа Ериксон, по съпруг Линдгрен.
Не знам какво точно да напиша освен, че съм ужасно благодарна на нейните майка и баща, за това, че са я появили на белия свят, и днес децата по света могат да се радват на Пипи, Карлсон, Роня, Емил, братята с лъвски сърца и още и още!!! Без нейните герои детството ми нямаше да е това което беше и щях сигурно да искам да порасна по-бързо, а както знаем:

„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общ доход.
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!

- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.

Тук можете да прочетете повече за живота и творчествто на писателката, ако искате де Аз отивам да накупя малко бонбони по повода и да раздавам на децата в града

А помните ли сладкарница “Роза”?

Ето още един от символите на моята София, който си отиде неопят.
Помня “Роза” откакто се помня. Почти всеки ден ходехме с децата от двора

Хиподилски избори

В същност за Хиподил тук няма да се говори. Ще пиша до толкова, до колкото ще цитирам началото на една тяхна песен, съвсем подходяща и онагледяваща що за хора сме и как лъсваме като такива от време на време, точно като в случая с изборте. Та:
Идат като овци,
бегат като овци.
Що е то?
Овци!
Е те това сме си! Много се пищя как след първия тур народа стоял до 4-5 часа сутринта, за да си предава протоколите и как нечовешки са били третирани всички тези изборни пчелички.
Минаха няколко дена от изборите.