“Нямам да Ви върна”, а?!

Е аман! Не мога да разбера това търговците търговци ли са или само се правят.

Стотинки или банкноти?
Капризи. Не мога да разбера как да угодя на човека зад щанда и това си е! Дали ще купувам дъвка или обувки, винаги се мусят на парите ми, ама винаги и независимо под каква форма са.

Стотинките.
Наскоро видях в трамвай 5-ицата следващия надпис, който не успях да снимам, но запомних (запазвам правописа!):

“Ватмана не приема 1, 2, 5 стотинки”

Един друг път ватманката ми се разкрещя, за това, че й дадох 10 стотинки под формата на монети от 5 и 1, и две монети от по 2 стотинки. Изля се върху мен една тирада от сорта на:
- Аааа, какви са тия тука? Аз да не съм касичка? Какво да ги правя, на мен никой не ми ги приема! - един куп от тия работи.
Аз, нали се имам за културен човек, обясних на госпожата, че стотинките са официално платежно средство в България и трябва да си отстоява правата когато някой не иска да й ги приеме. Случката завърши със закупен билет, но и кръвното леко ми се вдигна, защото по принцип съм холерик човек и вдигам повече кръвно когато трябва да обясня нещо спокойно, отколкото когато се понавикам.
И други пъти са ми се случвали случки като тази и всеки път изнасям слово в защита на стотинката. Работата е там, че човекът зад щанда е този, който трябва да ми благодари за покупката, независимо как е заплатена!

Банкнотите
Ако не са стотинките, ще са те! Голям проблем са. Ей сега излязох да си взема нещо за обяд. В магазинчето сметката ми не надхвърляше два лева, а аз имах само банкнота от двадесет, нова емисия. Бас ловя, че ако бях със стотинки щяха да ми направят забележка, но аз бях с банкнота. И храс:
- Аууууууу, нямате ли дребни? Ей сега си дадох всичките дребни! Не мога да Ви върна.
Наум:”Да бе, пък на мен тъкмо ми мърмориха за стотинките!”
- Еми нямам.
- Аз ей тук ще ви оставя нещата, да Ви чакат, пък вие идете да си ги развалите.
Да бе да, ‘наеш ли кога ще стане т’ва. Навън има хиляда магазина, аз ще отида в един от тях, ще разваля и ще се върна, за да ти окажа високата чест да закупя нещо от теб!!! Ти времето ми ще ми го платиш ли? Няма да я бъде тази! Естествено, че си напазарувах от съседното магазинче, където не протестираха срещу парите ми. Ама хич даже.

1-та стотинка!
Дюнер - 1.99 лв.
Списание - 3.99 лв.
Панталони - 85.99 лв.
Телевизор - 999.99 лв.
Къде ми е рестото? Може да ви се стори дребнаво и скръндзаво или както там пожелаете да го наречете, но на етикета пише “и 99 стотинки”. Следователно АЗ си искам стотинката! Ако искаха от мен 4 лева, да не бяха казвали 3.99, сори Майкъл.
Ето в МакДоналдс - винаги връщат стотинката, аз преценявам дали да я сложа в касичката, което и винаги правя. Обаче това си е моят избор. Докато ония в сандвичийницата са решили, че съм задължена да подпомагам личния им фонд “1 стотинка”, като да са изпаднали повече от бедните сомалийски деца.
Една касиерка в дюнерджийница веднъж избухна в следствие на претенцията за благотворителната ми стотинка.
- Да, понеже ще забогатеем от твоята стотинка! Ето ти повече и за другия път, че тогава може да нямам.
- Аааа, имали сте значи! Аз моята си искам и нищо повече. И като няма да забогатеете от стотинката ми, защо пък не ми я връщате? Що се отнася до другия път, такъв просто няма да има госпожо.
И наистина не стъпих повече там. Не знам какво мислите, но аз смятам, че съм в правото си. Особено когато знам, че никъде другаде по света не ме държат отговорна за дарител, независимо какво купувам и каква класа е магазина (естествено, че ако е по-скъпо тия тъпи номера изобщо не са им в арсенала на хората).

И като за финал един съвет:
На “Славянска” и “6-ти септември” има едно хранително магазинче, с жълта дограма. Никога не ходете там! Не познавам човек, на който продавачът да не е крещял я за голяма банкнота, я за стотинки. Последния път с него си дърпахме една двадесетолевка, защото му казах, че като не я ще, няма да пазарувам от него, а той реши, че все пак иска да си купя нещо от него. Обаче аз отидох при истински търговец.