О неразумни и юроде! Защо се срамиш от името българско? (тема с продължение)
Публикувано от Pippilota Mentolka на ноември 22, 2007
Преди време писах за фамилията на жената преди и по време на брака. Още тогава бях замислила и едно продължение. За какво иде реч?
“Имената на децата на глупците висят по стените”
Или поне такова е моето заключение като гледам страницата на 1000-та бебета на България - една няколко годишна традиция чрез която можем да се насладим на “интелигентността” на родителите на тези дечица.
Но да не кажете, че ги обиждам хорицата. Няма да правя кой знае какви анализи, ами набързо ще приведа няколко примера за изобретателността на днешните родители. Ще се подпирам, както на посочения списък, така и на личния си опит.
Една кратка справка показва, че доста популярно е името Александър/дра. Няма Иван, няма Петър, само Александър! Скоро се сетих, че едновремешните Сашо и Сашка днес са “унисекс” Алекс. Това как да е, в тескерето ще пише Александър все пак. А Иван и Петър, като гледам колко са в този списък, след едно 10-20 години хич няма да ги бъде в училищните дневници, паспортите и обществения живот. И докато Мария се превръща в една изискана Мари, Ани стана Анна, Анабела, Анна-Мария, и…абе за да надцакаме другите може и с 4-5 н-та да я пишем, че да ни е по-уникална наша Анка!
След малко по-обстойно оглеждане на сайта и ослушване по улици, градинки и детски площадки, човек разбира, че хита на петилетката е “Никол”, баба Николина да не се обажда от коневръза! В списъка под номер 60 родителите нещо са се сдърпали. Явно отявлени традиционалисти, не са успели да се спогодят на коя фамилия да кръстят бедното създание, та са постъпили по соломоновски - Василена-Никол Стоянова. И докато при момичетата отпадат буквите за женски род, то момчетата в духа на модната метросексуалност биват масово кръщавани Николà - ух на мама френския аристократ! А как ще му подхожда някой ден да се вземе с някоя Антоанета! Това никак не е невъзможно предвид факта, че и Антоанетите никнат като гъби след пролетен дъжд.
Явно едно от особено гнусните български имена е Ангелина. Вярно, и аз много мразех Ангелинка и необходимостта да пиша разказ с елементи на разсъждение за нея, но никога няма да си й го върна кръщавайки дъщеря си: Анжела, Анжелина, Анджелина, Ангелика, Ангела или Еванджелина! Гергана, от своя страна, безвъзвратно се е превърнала в Габриела – едно изключително котиращо се име.
Антон пък вече звучи толкова селски, че каква по-добра идея от това да го прекръстим на Антонио или Антъни (за императорското Марк-Антоний Антонов Кацарски не ми се говори!), току виж се оженил и той за някоя Мелани Грифит или Дженифър Лопес, макар че на родна почва по-вероятно е да уцели някоя Лия, Алисия или прочее певачка. Прилоша ми вече, но ще продължа стоически!
СЕРиалите:
Общо взето традицията да си кръщаваме децата на родителите е тотално отритната, захвърлена и отречена като нещо гнусно и отвратително. Срамейки се от отколешните си традиционни имена се опитваме да прикрием родовата си памет като чифт кални и измачкани обувки, заменяйки ги с напудрени и натруфени имена, които сме чули от телевизора. Спомням си как по времето на сериала за робинята Изаура се подигравахме на масовата мода сред циганите да кръщават женските си чавета - Изаура. С демокрацията сериалите се умножиха. Е не видяхме някой да кръсти сина си Жуал-Педрозо (ако си спомняте “Усмивката на гущера”), но плахо и постепенно, не някой друг, ами самите ние започнахме да кръщаваме децата си Касандра Петрова, Есмералда Николаева, Габриела Тодорова. Лека промяна в модните настроения се усети с американските сериали. Вече имаме Памела Андерсън Георгиева, Брук Форестър Иванова и Моника Белучи Николова.
Момчетата също се радват на имена от вносни кина и сериали. И не е само Лоренцо - синът на Софито!
Преди няколко години ходех в едно училище в китния квартал Младост, за да изкарам педагогическия си стаж. Имена всякакви, но на едно от момченцата – второкласник, децата му викаха - Роки това, Роки онова. Попитах потресена децата той наистина ли се казва Роки. Отговора за секунда ме успокои:
- Не. – но при децата винаги трябва да знаеш как да зададеш правилния въпрос.
- А как се казва?
- Рамбо! Ние само на галено му казваме Роки!!! – ама, че си глупава жено! си помисмих пък аз.
В списъка можете да забележите Ерик Форестър Иванов Иванов, Алберто Томба Красимиров Станков, Матю Махонъки Кристиан Кръстев…
Това ме подсеща, че масово се отритва в ъгъла и
окончанието за презиме и фамилия
Какви са тия врели-некипели „-ов”, „-ова”?! Къде, къде по-красиво и звучно е Тимотей Владимир Карпузовски, Матео Пламен Незнамсикойси (не му запомних третото име), Йоан Мариус Николов, Силян Александър Попов.
Може би си мислите, че вдигам напразна пушилка, но когато лично родата ми е засегната, няма как и аз да не се засягам! Мое далечно роднинче носи името Максимилиян, о богопомазаност! Не мога просто да си обясня как си го представят родителите на тези деца?! Ами когато те на свой ред зараждат деца? В изборните списъци ще гъмжи от Майкъл Антъни(ев) Спасов, Дейвид Ерик(ов) Тотев, Анджелина Алберт(отова) Желева и Елизабет Денис(ова) Трифонова, списъка може да продължава до безкрай!
Слушах разговор между едни познати. Приятелка на едната от тях очаквала дете, момче.
- И о Боже! Представи си, решила е да го кръсти Дрàган! Да не би да е сърбин?!
- Ама тя изобщо мисли ли как ще живее детето с това име?!
Похвално ще кажете. Как милеят за детето и получаването на хубаво име! А какво ще помислите, ако ви кажа, че детето на едната се казва “Моника”?!
Но какво ли се вайкам. Все пак така като се е почнало, след едно 20 години Дейвид и Мàртин ще се подиграват на децата с имена като Кирил, Желязко, Страшимир, Тодор, а Тифани ще клюкари със Силвù колко прости са били родителите на Божана, Дарина и Рада.
Но,o, tempora, o, mores! Как да вървиш срещу тях?
ноември 23, 2007 at 10:32 am
за мене няма нищо чудно в това, че хората така си кръщават децата. парвенющината и простотията (не простотата, моля)на родителите най-добре личи по имената на децата им. тъжното е, че въпросните родители като че ли не си дават сметка, че децата им цял живот ще трябва да носят този белег на тяхното скудоумие. някои от тези деца ще заслужат това и с гордост ще носят парвенюшките си обозначения, но други.. е, те пък в крайна сметка могат да се прекръстят по-късно, нали?
декември 1, 2007 at 12:50 am
Всичко хубаво, ама какво имаш против Габриела? То е превод на Гавраил, нали се сещаш - оня, ангела… Такива имена не се водят национални, щото са от християнската митология, както не можем да обявим Мария, Ана и Христо за български имена. Знам, че е малко стряскащо, но си е така.
декември 2, 2007 at 3:47 pm
Ами Габриела - единствената Габриела преди смутните години на прехода, която знаех беше Габриела Сабатини - небългарка демек. После излъчиха сериала “Три съдби” и стой и гледай.
Или аз само така си мисля.
Българското име за архангела е Гавраил, а Габриел е в латинския свят. Защо не се пази българския вариант? За мъжкото Гавраил? С момичетата е по-трудно. Гавраила не е така звучно, но като не звучи трябва ли да си кръщаваме момичетата с помомчени имена, като има толкова много красиви женски имена?
Идеята ми беше, следва ли да кръщаваме децата с разни недомислени заемки от западното общество и да забравяме нашите си (на запад никой никога няма да кръсти детето си Стоян или Божидара). Колкото до интернационалните имена Христо е едно хубаво решение за Крис на запад, и Мария е много по-добо от Мари
декември 2, 2007 at 6:33 pm
Не си мислиш само ти. Ама нужно ли е аз като съм чела един много готин роман, където името Люк ми е направило голямо впечатление, аз да си кръстя детето Люцкан или знам ли - на френски идея си нямам какво значи “люк”? Но да - права си, че е хубаво поне от мъжкото име после да може да се направи някаква фамилия -ов, -ев…
декември 13, 2007 at 7:56 pm
Невероятно свеж блог, Ментолка
И този пост за имената на представителната извадка бебета е много поучителен. Но не си права за Габриела. Аз съм по-стара от тебе и още по време оно си имахме даже две Габриели в класа, така че не са наричани на Габриела Сабатини. А що се отнася за “българското” Гавраил наместо Габриел, то и то не е българско, а гръцко. Просто ние българите тогава сме били в сянката на един друг голям брат, Византия, и сме били си погърчели имената, както сега си ги запандеем, и както си ги бяхме порусили едно време. Тоест нищо ново под слънцето, но просто по-старото “ново” сега ни се струва по-традиционно. Иначе наскоро гледах един списък с исторически български имена (от времето на славяните и прабългарите и с такъв произход) и почти никое от тях не е в употреба нито сред днешните бебета, нито сред бабите и дядовците ни.
Светлина, иначе “българският” вариант на Люк е Лука, не Люцкан.
декември 13, 2007 at 11:13 pm
Не знам - Лука ми звучи малко италианско, латинско или нещо такова…
Но ме подсещаш за славянската Лада, която много харесвам като митологичен образ и що не и за кръстница на мое дете.
декември 14, 2007 at 3:28 pm
Е, ако не ми вярваш, че Лука е “българско”, отвори Библията на български и виж кой е автор на едно от четирите евангелия…
Пардон за недоразумението, Гавраил не е от гръцки, а е от еврейски произход, но разбира се, дошло в България през гръцки и съответно с гръцкото му произношение.
декември 14, 2007 at 9:59 pm
E, в Библията като пише Исус - това българско ли е? В смисъл, че всяко име в Библията сега е международно с различни произношения, но на мен ми се струва, че Лука има по-скоро латински произход, защото нали все пак Христос е роден в Римската империя…
декември 14, 2007 at 10:49 pm
Интересен е въпросът за това дали Исус е българско - мнението ми същото като твоето, че всички тези имена (както по-горе писах за Гавраил/Габриел) не са български, а възприети сред българите защото до някаква степен сме приели културата, от която идват. Само казах, че българският вариант на френското произношение “Люк” е Лука. Исус е определено възприетото при нас произношение на името, но никой не нарича така детето си и рядко и в миналото се е правило това защото именуването е един вид оприличаване по качества детето на човека, на който го наричаме, а Исус е изключение и се предполага, че детето не би могло да прилича на него (но пък има една личност от близкото минало, академик историк на име Мито Исусов). Но от друга страна пък Христо си е разпространено име, което ме опровергава по тази точка. Според мен Исус не се използва по традиция. Но пък имаме доста примери на имена на апостолите които са си били доста разпространени в България в миналото и донякъде и сега, например вземи само четиримата евангелисти (Йоан/Иван, Матей, Марко и Лука). На днешно време сърбите най-много използват тези четири имена и при тях са най-популярни (че и Крали Марко си е техен…), а ние сме ги позабравили. Но все пак се намират, в интернет намерих Лука Доков, Лука Иванов (комита)и разни други.
Вярно е, че Исус е роден в Римската империя, но това не значи, че името или личността са римляни или с латински произход - Исус е еврейско име, а в цялата източна част на Римската империя се е използвал гръцки, дори и за административни цели. Самият Лука Евангелист е грък от Антиохия. Името Луканос и съкращението му Лука са били доста разпространени в елинистична Гърция, и означава “човек от Лукания”. Прилича донякъде на латинската дума lux, но при в случая то е само съвпадение.
Въобще тази тема е много интересна, добре, че Пипилота я зачекна, има си много материал
Ще взема да се задълбоча в нея.
декември 17, 2007 at 9:59 am
Яяяя каква дискусия се е заформила тук
Може би само ще добавя, че името Исус в същност се използва, и то доста често, от циганите в България. В работата ми съм го срещала не веднъж и дваж. Добре че поне за Джизъс Костов не съм чувала още 
)
(и една вметка за Razmisli - напиши си адреса на блога при постване, за да ти идваме и ние на теб на гости
декември 17, 2007 at 6:35 pm
Ама наистина ли не се е показал адреса? Аз мислех, че го има. Заповядайте на блога ми на гости
http://razmisli.wordpress.com
razmisli.wordpress.com
декември 17, 2007 at 7:06 pm
Втори опит за постване на адреса на блога ми, на който сте добре дошли на гости и на писане
:
http://razmisli.wordpress.com
декември 18, 2007 at 3:01 pm
Материалът е страхотен. Дали Габриела е старо или ново име няма значение, важното е, че аз имам племенник с име Кристофър, а проблемът с чуждите имена е като лавина. Добре все пак, че по-големият му брат се казва Неделин - едно прекрасно родно име.
декември 18, 2007 at 6:03 pm
За съжаление си личи, че е родно по факта, че не можах да реша къде му е ударението
декември 20, 2007 at 10:01 am
Неделùн
януари 11, 2008 at 6:12 pm
Това Николà така ли е записано?
Защото си има бългаско име Никóла (с ударение на о) което си е от време оно.
Ама щом го пишеш сигурно точно така е било записано.
Както има и Драгàн (не Дрàган) което обаче май много отдавна не се използва.
април 9, 2008 at 3:03 pm
А пък аз мисля, че няма лошо и в по-странните имена. Още повече, че имена като Моника, Александър и Габриела отдавна са обичайни за България.
И на мен ми се вижда тъпо да наречеш децата си на герои от сапунен сериал. Но също толкова глупаво ми се вижда непременно да се наричат на роднини. Те са самостоятелни личности, а не просто някой, който трябва да поласкае самочувствието на баба си Куна или дядо си Стамат. Нито пък да е символ на разпространението на “Касандра” и “Изаура” в страната.
В едения случай имам някакви имена-чудовища, но в другия ще се стигне до именниците и ограничаването на родителите.
април 9, 2008 at 6:14 pm
Смях се от сърце, въпреки че то май за плач. Ще ви цитирам разговор от Тя и той, по повод името на новородения брат (или беше на път) на Мартин:
Майката: Ще го кръстим Анакин.
Силвето: Да, и на галено ще му викат Аки!
Когато го гледах се сетих как с жена ми избирахме име за първия ни син и взимахме под много сериозно внимание евентуални умалителни. Щото нали се сещате, в махалата Аки става Лайньо и после иди разправяй… Името трябва да отразява индивидуалността на човека, а не пристрастията на родителите към роднини, сериали, музика или квото и да е.
април 9, 2008 at 7:16 pm
Гонзо и ти на свой ред ме разсмя с този Аки
И ще продължа и аз в този ред на мисли Morwen. Познавам двама белгийци, бяхме колеги в университета. Единия се казваше Дрис, другия Хендрик (кой хендри, кой дриска разбийш ли). За мен това е смешно, но това са си тяхни латински си имена. На никой в западния свят не му хрумва да вземе славянското Иван вместо изтъркания Джон, Петър вместо Питър. Дрис можеще да се казва Джейсън, но белгийските му родители са решили, че искат да пазят имената на родния си край, вместо да се поддават на чуждоземни влияния.
Не твърдя, че трябва да си кръщаваме децата на родителите, но защо пък да не върнем жеста на този, който ни е създал?
И колкото повече пиша толкова повече си мисля, че Страшимир е невероятно хубаво име