На бабите прашките и на младите гащите

Драги ми Смехурко,

Вчера се почувствах почти като дребосъчето Незнайко, който трябваше да извърши три добри дела. Аз извърших само едно пък и весело ми стана от него.
Трябваше да придружа една много възрастна госпожа до изхода, от който я делеше един много дълъг и парзалящ се коридор, а след това и да слезем по едно голямо стълбище. Хванахме се под ръчичка и вървим. На мен ми беше малко трудно, защото никога не ми се е налагало да ходя толкова ужасно бавно.
Вървим ние и се разговаряме, ала Сократова беседа.
- Аз вече съм стара. Само едно от мен да знаеш - водете здравословен живот докато сте млади, храни се със здравословна храна, наспивай се…
- Е да. Обаче като остарея ще ми е забранено да си угаждам, няма да може да ми е солена манджата, нито да ям шоколааад. А как да си проспивам живота? Работа, купони, няма време за 8 часа сън!
- Аааа не дей така! Трябва да се пазите!
- Е за какво да се пазим? Цял живот, ако се пазя накрая няма да имам за какво да си спомням! А Вие имате за какво да си спомняте нали?
- Еее, не е така! Ето сега, млади момичета сте, с тия прашки дето ходите, колко е вредно, сметка не си давате.
- Еее, мода! По Ваше време, ако имаше прашки нямаше ли да носите?
Жената не каза нищо, само се усмихна, а в очите й се появи едно такова, младежко пламъче.