А помните ли сладкарница “Роза”?
Публикувано от Pippilota Mentolka на ноември 11, 2007
Ето още един от символите на моята София, който си отиде неопят.
Помня “Роза” откакто се помня. Почти всеки ден ходехме с децата от двора я за сок, я за боза, я за парфе. Колко шоколадови парфета съм изяла там! С бяла розичка отгоре.
Мама не обичаше много да влизаме там, защто имаше хлебарки, а хлебарките в центъра си бяха страшни, големи и черни. Но парфетооо, ах парфето, какво тук значат няколко хлебарки за 6-годишните хлапета? 
Пък и в “Роза” имаше от онези стари каси, които издаваха страхотен звук когато касиерката набираше клавишите! Как да не искаш да си купиш нещо, като ще чуеш онзи вълшебен звук - тра-та-тра-та-тра-та-тра-та.
За съжаление успях да снимам “Роза” точно преди да започнат да я рушат тухла по тухла. Нямам, а и не успях да намеря стара снимка на сладкарницата от по-ранен период. Ако нямакой има, моля да праща. Не знам и нищо за сградата и нейната история. Всичко което помня и ще помня винаги е онази неонова табела над входа, с онова ръкописно “Р” като гъбка, каквито ни учеха да пишем в първи клас и времето прекарано в “Роза”.
А Вие, спомняте ли си сладкарница “Роза”?
ноември 13, 2007 at 9:58 pm
повня аз. по онова време пак си бех келеш. като настанеха жегите и целият площад се напичаше зверски. ние с мама и брато не можехме да спим - по стамболийски шум, отдолу лъха жега…
ходехме на разходка до градската градина, да си натопим краката във фонтаните. току пред “роза”.
е тогава ни арестуваха за първи път. цялото семейство. бяла майка с две малки деца. че нарушаваме реда. щото си бяхме натопили краката във фонтана.
а ти - парфета.
дедо (един мой приятел) пък се обриваше от тия парфета, ако искаш да знаеш