“Може ли един автограф?”

Учех по сендовската система. В 6 и 7 клас. Голямо недоразумение беше тази система. Но пък в учебника по “Природа” за 6ти клас, обединил между страниците си биология, физика и химия, имахме страхотни илюстрации, на Доньо Донев. Тези толкова скучни явления във физиката, законите на природата и взаимодействието на разните елементи беше представено чрез героите на Доньо Донев. От тези учебници обаче, бяха отпечатали малка бройка и моя, съответно беше ксерокопиран и в насипно състояние.

Една вечер след училище бях с мама и тати в Зорница (ако не я помните - това беше единствения “супермаркет” в София по онова време, на Витошка беше). Мотаех се с тях из разните щандове и изведнъж баща ми ме викна.

- Знаеш ли кой е този човек там? Доньо Донев.
- На тримата глупаци?!

По това време с възхита разлиствах и онази зелена книжка с приключенията на тримата глупаци. Голям почитател му бях. Започнах да ровя за химикал в чантата. Извадих един лист от учебника, с картинка на глупаците. Много срамежливо дете бях тогава, отидох с треперещ глас.

- Добър вечер. Извинявайте може ли един автограф. - изстрелях набързо и подадох картинката и химикала.
- Е, нямаш ли някой бял лист? - Аз направо пламнах от смущение. Мислех си, че даже ще му стане хубаво как така едно дете има негова картинка в училищната си чанта.
- Аммми, нямам - запелтечих. И сега даже се приеснявам като се сетя. Доньо Донев хвана листа, обърна го от бялата страна и вместо да се разпише, ми нарисува лично мои си глупак, глупачка и две кокошки.
Благодарих и се втурнах летяща от щастие, да покажа на родителите си какво ми беше нарисувал Доньо Донев. Бях наистина щастлива, по детски.

“Нямам да Ви върна”, а?!

Е аман! Не мога да разбера това търговците търговци ли са или само се правят.

Стотинки или банкноти?

Колко е 1/3 в готварството?!

Пътувам аз днес, както обикновено в градския транспорт, и какво подочувам?
Говорят си две госпожи, обменят опит, готварски опит. Едната даваше някаква рецепта, та викам си: “Слушай Пипилотке, да слушаме. Нещо интересно и ти да направиш. Пък и Мишето и Marfa да нагостиш, че те каквито са майсторки в тия работи, все черпят с разни рецепти!” Заслушвам се, така едно недискретно, зарежда се рецептата - брашно, яйца, бакпулвер…

- И една трета кисело мляко да сложиш, да не забравиш!

- Аааа, а колко е една трета кисело мляко? - Изведнъж и рецептаджийката и аз поглеждаме втрещено, чувайки въпроса. А това все пак са жени на около 40-45 години, как така  не й се е случило да разбере до сега колко е една трета! Рецептаджийката успя да се окопити по-бързо от мен и реагира на провокацията:

- Е как колко?! Една трета е половинката на половинката!!!

…пфу, пак нищо не можах да сготвя!

О неразумни и юроде! Защо се срамиш от името българско? (тема с продължение)

Преди време писах за фамилията на жената преди и по време на брака. Още тогава бях замислила и едно продължение. За какво иде реч?
“Имената на децата на глупците висят по стените”
Или поне такова е моето заключение като гледам страницата на 1000-та бебета на България - една няколко годишна традиция чрез която можем да се насладим на “интелигентността” на родителите на тези дечица.
Но да не кажете, че ги обиждам хорицата. Няма да правя кой знае какви анализи, ами набързо ще приведа няколко примера за изобретателността на днешните родители. Ще се подпирам, както на посочения списък, така и на личния си опит.

Що е то?

Как се казва на три котки наредени една до друга?!