Ами сега!

Да ти разправям какво чудене ми е дошло до главата днес!
Тоя студ как ме изненада! И сняг, и виелица, и грип ме застигнаха. Няма как летните дрешки, трябваше да бъдат заменени със зимните си събратя. И ровейки между тях си открих един панталон, който съвсем бях забравила - бежово-кафяво-зелено пепитче. Много си го обичам и реших, че днес ще тръгна с него на работа. В бързината сутринта изгладих и обух панталона и единствения пуловер, който си пасва с него.
Вървя си аз, а ми е някак странно на краката, а на ръцете перкалено топло.
Стигнах в работата, разтоварих дисагите и беж към тоалетната, където си имаме врата с огледало. Поглеждам и, о ужас, какво виждат очите ми?!
Ръкавите на идеално пасващия ми пуловер вече покриват пръстите ми, които се не виждат. Подкарвам поглед надолу - аууууу, крачолите на панталона ми се покатерили над глезена и разкриват свенливите ми раирани чорапки!
Е как така за едно лято ръцете ми са се скъсили, а краката удължили! Леле, ами сега как ще си стигам пръстите на тия дъъъълги крака?!