Лято е. Такава летаргия ме е обхванала, че ще реша, че съм на плажа. Една статия обаче успя да ме върне в час и да ме накара да се изкажа по актуалното от деня. Естествено, че ще говоря за изборите, а статията, която ме накара да си натопя пръстите в клавиатурата е на Стойчо – „Как да се преборим с „екскурзиантите” в неделя”. Припомних си, че вече съм писала за една част от изборния процес – надбягването за предаване на резултатите, но тогава съм ви спестила информацията за голямата работа преди това, наречена „изборен ден”. Сега ще ви разкажа за нея, но първо ще кажа защо изобщо съм се занимавала с тия дела.
Ще го направя с уточнението, че става въпрос за столицата, при почти идеални условия на провеждане, което не пречи те да са такива в по-малкия град, както и не гарантира, че са задължителни навсякъде в големия град.
Защо участвах в секционни комисии (СИК)
Ами от любопитство – да разбера как работи системата, как се става президент/депутат, да го видя от нулево ниво. Мисля, че би било полезно в тия СИК-ове да участват младежи. Ей така – всеки навършил пълнолетие да е в комисия на изборите, за да се запознава отблизо със системата, да знае как се движи машината и, виждайки какви хора идват да гласуват да осъзнае, че има смисъл той самият да направи един съзнателен и информиран избор.
Така няма да има и хора участвали в избори в едни по-проблемни времена, когато са се дърпали кой да стои на урната, да не би някои от другите да хукне с нея нанякъде или да пусне един наръч от неговите бюлетини (говоря за сини и червени били се край урните в началото на 90-те)
Това е само една идея, а до тогава –
Кой става член на СИК
Всяка СИК има определен брой членове въз основа на броя вписани в избирателния списък. Например секция, в която по списък има около и над 700 човека с право на глас, има 7 члена на СИК. Тяхното разпределение по партии се мени с критерий – парламентарна представеност на партиите.
Това значи, че ако в парламента мнозинство имат сините, то в СИК-овете те ще имат двама представители. Ако пък една партия има много малко депутати, в съответния многомандатен избирателен район (МИР) й се падат членове не във всяка СИК, а само в някои (не знам как точно се разпределят). На първите избори, в които участвах – президентските през 2001 г. – в секцията имаше по двама члена от СДС и БСП поради същата причина. На кметските в СИК имаше двама члена на БСП, един на СДС, един на ДСБ, един на НДСВ, един на ДПС и един на Атака, който обаче не се появи. Та за тези години, въпреки разцеплението в дясно, сините почти винаги са били колкото червените.
Членовете се излъчват от партийните структури по райони. Това не пречи обаче, ако там няма желаещи (защото ако не си ентусиаст, цялото кибичене не си струва 30 лева), някой да запише за член свой познат от друг край на града. В повечето случай обаче хората в СИК са си от квартала, и въпреки че са от различни партии, са си съседи, познати и си имат уважението. Ентусиастите са почти винаги едни и същи и хората в комисиите са се сработили. Това значи, че всички са наясно със задачите си в деня на изборите – кой стои на списъка, кой удря печати, кой наблюдава колегите да не сбъркат, брои пликове, следи за броя гласували хора и подписите в списъците. Тези хора, освен ако не са партийни фанатици, са наясно, че в този ден са заедно в добро и зло.
Ако нещо се обърка или не дай си боже не излизат сметките в бюлетините, всички те, независимост от партиите, които представляват, ще сърбат попарата заедно и ще стоят до ранни зори в броене на несъответстващи брой бюлетини и подписи в списъците. И това в името на 30 лева и някакви калъфи (каквито са в момента), на които не им дреме за членовете на СИК, и които ще седят на топло 4 години и ще прибират комисионни.
Та времената, в които член за члена е враг, са отминали поне в случаите, в които имаме едни нормални хора, които са се събрали, за да си свършат съвестно работата и да се разотидат към 10-11 ч. вечерта.
Застъпниците и наблюдателите са една друга порода. Те могат само да стоят и да гледат. Не се допускат до стаичката и книжата и не следва да се мешат на сикаджийте. Седят си цял ден на столчето и си водят бележки за изборната активност.
Удостоверенията за гласуване на друго място – слабото звено?
Само в някои случаи. За територията на България нещата стоят така:
Човек си взима от общината удостоверението и го отписват от списъка по постоянно местожителство. Ако пристигне при вас такъв човек трябва да знаете, че това удостоверение е еднократно и ТРЯБВА ДА ГО ВЗЕМЕТЕ ОТ ГЛАСУВАЩИЯ!!! Удостоверението се прилага към допълнителния списък! С пристигането в секцията този човек си дава картата и удостоверението и тогава получава бюлетина, след гласуване получава картата. Гласувал човек не може да излезе от секцията с удостоверението си!!!
Освен това, до преди удостоверенията се издаваха на бланка от мека и жълтеникава хартия (сега чувам, че са леко зеленикави, но особеността с мекотата остава). Това значи, че дори едно удостоверение да е копирано на цветен ксерокс, то пак си личи, че е фалшиво та дрънка!
Ксерокопираното удостоверение ще е твърдо, понеже е на ксерокс хартия. Хубаво разглеждайте и печатите, търкайте, плюнчете, но най-вече гледайте хартията и всички членове го разглеждайте.
Това е особено важно, ако сте се озовали в секция, в която има враждебно настроени членове – не трябва да се оставя сянка на съмнение у никой, все пак целùте нормално протичане на изборите, единство на решенията на СИК и сътрудничество, а не олелии тип „ние сме на всеки километър” и „ще ви измре електората” – така враждуващите предизвикват агитация в деня на изборите на територията на СИК, което не е законно.
Ако като членове работите, обсъждате и четете закона и указанията за провеждане на изборите, ако ще и 1000 човека с фалшиви удостоверения да дойдат ще пресечете опитите за фалшификация от тяхна страна.
Ако липсват някои членове от комисията, в момент в който идва някои с удостоверение, изчакайте ги да се върнат. В раздадените ви книжки със Закона за избор на народни представители е записан необходимия кворум за вземане на решения от секцията. Ако го нямате, а приемете или отхвърлите едно удостоверение, най-вероятно после ще се дърляте с липсвалите членове. За да има мир вземайте решения заедно, за това сте екип
Това е причината да смятам, че за да стане измама с приемане на фалшиви удостоверения няма значение дали членовете са от БСП, СДС, ДСБ, ДПС и т.н. Това става когато всички тия 7 човека, заедно с наблюдателите (те имат право да виждат приетите удостоверения), са в кюпа и са там, за да вършат работа само на една партия или местен дерибей, а не за да съблюдават закона.
Големия проблем с гласуването аз го виждам в чужбина, където удостоверения няма.
Там има списъци с хора, подали предварително заявления, но всички други следва да бъдат записвани на ръка в допълнителния списък. На тях не се изисква такова еднократно удостоверение и не им се отбелязва нищо в паспорта (поне не намирам нищо в закона за това) и така могат да жужат като пчелички около различните секции в близост. Да, естествено, че ще са записани във всички тия списъци, но на ръка, а от опита си в СИК на територията на страната това значи, че никой няма да ги погледне.
Пример – от 2001-ва насам при всеки избор на някои хора са им сгрешени имената (говоря за граматическа грешка от една буква), ние всеки път записваме това в списъка като забележка. Това се прави с презумпцията, че в общината разглеждат списъците и отразяват бележките. Да, ама не, и всеки път грешката си стои, т.е. никой не гледа списъците.
Някой, който е участвал в избори в чужбина да каже така ли е или не е така зад граница. Но ако никой не гледа списъците след края на изборния ден, на никой няма да му направи впечатление, че Страхил Руменов е гласувал в 7 секции. По темата прочетох много интересна статия за секциите на територията на Белгия и Холандия, която честно казано ми звучи ужасно правдоподобна, а какво остава за Турция, където секции има бол.
Още повече там, гаранция-Франция, че хората в комисията представляват интересите на различните партии.
Работите ли екипно и спокойно стигате до затварянето на секцията в 19 ч. Врътвате ключа отвътре, където оставате само сикаджии и наблюдатели/застъпници, НИКОЙ ДРУГ! Наблюдателите си остават по столчетата. В никакъв случай те не могат да броят бюлетини и да се ровят из книжата.
Важно е да не действате припряно и с идеята „бързай бавно”. Полека си разгъвайте бюлетините и внимавайте за невалидни и недействителни (много добре е описано в книжката кои какви са, ако сте припряни може да объркате понятията). Всяко съмнение за дадена бюлетина се обсъжда екипно, а при съмнения звънете в РИК. И на този етап съм убедена, че при нормални хора, няма да имате никакви проблеми с броенето и попълването на протоколи. И не предавайте книжа, ако не ви излизат сметките. В противен случай ще се връщате в 3 сутринта да си търсите членовете на сика и да броите наново.
Та такава е моята гледна точка – няма шмекерии, ако хората си вършат съвестно работата и не са тръгнали с конфликта в главата, а работят като в отбор.
И гласувайте в неделя 
Сигурно вече сте чували за 
