Кино за зомбирани родители

Вчера изгледах последната серия от есенния сезон на „Живите мъртви“.
Пророних сълза, две.
WalkingDeadBabyОтчетох, че от сериала, след като убиха майката на бебето с цезарово сечене вместо да видят какво ще стане при естествено раждане, даваха му адаптирано мляко и рискуваха живота си да търсят еднократни пелени, вместо да си спретнат многократни, най-накрая са се светнали за нещо естествено и го носят в ергономична раница :-D

Та покрай тези ми вълнения, Яна ме светна за един късометражен филм на постапоклаиптична зомби тематика + какво е да си родител:

„Cargo/Товар“

Споделям го с вас. Чудесен е!:

 

Използвам случая, за да ви напомня онзи готин филм „Паяк“ :)

Буква „уай“… другото!

Трябваше да внасям едни пари по банков път миналата седмица.

Отивам в банковия клон, а там едно девойче…абе не девойче, че имаше барем 25-30 години, не е като да не е учила до сега. Разговаряме се, дърата-бърата. Стигаме до основание за внасяне на сумата.

Why Y?- Пишете „My Toys“.
– На латиница или кирилица? – пита ме тя и аз се зачудвам има ли разлика, но решавам да го направя по-интересно и избирам:
– Нека да е на кирилица.
– Ама на кирилица как да го напиша? Някак си…

Е, да, мисля си, „my“ ще изглежда като месеца на кирилица. Смешно е. Великодушна съм:

- Добре де, хайде на латиница.
– Чудесно. – изчуруликва тя и тръгва да пише преди да спре след няма и 5 секунди.
– Ама как искате да ви го напиша „тойс“?
– А?! Как как?  С „уай“! – в този момент забелязвам раздирания й от нерешителност показалец, който се въртеше бясно във формата на V около u, j и i! Накрая реши да се спре на u и аз в последния миг я спирам с:
– Другото „уай“! – насреща ми се облещват две недоумяващи кафяви очи – Онова до „т“-то.
– Ааа, „игрек“! – Предавам се! Мале!
– Да, аз съм добре с английския. – викам – Забравих как е на френски или немски.
– Да, да. То е! – казва доволна тя, че явно „знае“ и двата споменати езика.

Майкоууу, whY, не учат хората?

Красиви всеки ден и за без пари

От 22 до 30 ноември се провежда Европейската седмица за намаляването на отпадъците. По този повод си рекох, защо да не разкажа за една малка хитрина в козметиката. Напоследък блоговете за козметика и красота са в настъпление (както готварските навремето) и не целя да им изземам хляба. За това ще споделя нещо, което е съвсем без пари и, ако нямате против страничните ефекти може да е много полезно и то, не само на жените.

Откакто съм родител се промениха много неща, което има различни причини. Най-вече, отнасям се с по-голямо внимание към последствията от консумирането на разни неща, по-стриктна съм по отношение на бюджета и други такива генерални действия. Така неусетно започнах да използвам по-малко ароматизирана козметика, бялата козметика замених с естествени масла. Вкъщи всички минахме на сапун „бебе“, който се топи много по-бавно от обикновените и зарязахме любимия ми сапун с малки „ексфолиращи“ топченца. Като цяло търся по-екологичните, но и по-евтини варианти на стандартната козметика. Направо се сещам за книгата на майка ми от соц. времената: „Красиви всеки ден“, с чиято помощ тя се мажеше с всякакви маски и си слагаше краставици и други зарзавати на очите :-D

Доста преди родителството спрях използването на продукти с трици – пак ония, ексфолиращите. Някак си винаги, кокото и да са фрашкани с трици, не са ми били достатъчно стържещи, все ми се криеха някъде из пръстите и не усещах особен ефект от тях. Но глад за такъв продукт винаги съм имала.

Лятото попаднах на една статия в IFLS, която изведнъж направи връзка между щадящите ми околната среда щения и неупотребата на козметики с трици. Oказва се, че любимите топченца в тях са направени от

ПЛАСТМАСА

И не само това – широката им употреба вече дава отрицателни резултати върху екосистемите. Това било забелязано в Америка, където установили, че топчетата са толкова фини, че пречиствателните станции не ги филтрират и те необезпокоявани навлизат и се трупат във водните басейни и причиняват замърсяване и щети върху водната флора и фауна. Голям проблем!

„Няма повече да се ползват такива!“ казах си, макар и да не ги ползвах така или иначе. Но проблемът с нуждата от нещо като трици си остана.

Съвсем случайно, след прочитането на статията, попаднах на някаква тема в бг-мама, където наистина има всичко и точно там, и най-неочаквано открих решение на проблема:

КАФЕ, утайката от сутрешното ми кафе!

Сутрин, след като си направя кафето в кубинската ми кафеварка, вместо да изхвърля утайката, аз прилежно си я насмитам в една кутийка. А когато дойде време за „ексфолиране“ протягам ръка и си греба с пълни шепи!

Ефектът е много добър, кожата е чудно мека и освежена след процедурата. Топчетата винаги са много и достатъчно. Ако кафето е по-едро смляно ефектът е по-добър. Ползвам даже за лицето, в малко по-умерени количества. А казват, че помагало за целулит (ще си знам за някой ден ;) ) Ароматът на кафе е добре дошъл бонус. И това е наистина безплатно спрямо бюджета за козметика.

Утайка "ексфолиант"

Идвам и до малките минуси, които може и да се преглътнат:

В банята настава кочина, особено, ако плочките са светли и „калта“ изпъква по тях. Това означава, че след баня трябва да сте малко по-старателни с почистването. Понеже е мокра, утайката бързо мухлясва, ако е затворена, за това е добре да си я държите някъде на проветриво или да си ползвате само конкретната дневна доза от кафето. Имах опасения за канализацията, но те не се потвърдиха. Така де, толкова по-големи неща се промушват там :-D

Така че, в чест на намаляването на отпадъците – многократно употребявайте кафето си – ползвайте утайката в козметиката, за да сте красиви всеки ден!

Този пост попада в графа „Смешни, но сериозни“ ;)

Авторисуване

Седи вчера, изкъпаната Тиквичка, по хавлийка, насред стаята. Жълтото й халатче се разхлабило и тя, видяла свободно място, хванала един химикал и си драска по коремчето. Усмихва ми се насреща и чурулика:

Най-интересно е авторисуването

- Исувам се! Исувам се! – рисувала се, демек. След четири години с детско присъствие, тези случки далеч не ни притесняват с Емил и последното нещо, което се сещаме да направим е да й вземем химикала.

- Тиквичке, утре ще се чудят госпожите в градината, какво е това. – Смеем се всички, особено тя, която явно знае каква ще е физиономията на г-жа Черешка – така й казваме, защото името й е почти същото, но детето не може да го произнесе и се чува точно Черешка. В следващия миг се сещам за един не особено весел филм, но просто ми изникна:

- Тиквичка е „Мементо“ дете! – нали се сещате, онзи филм на Нолан, в който Гай Пиърс се беше татуирал целя. А на нея и без да е гледала филма идеята явно не й хареса, защото изведнъж се смръщи и измърмори:

- Не съм… аъъм… Ментово дете!

Мавзолей на нашето време

На мястото на Мавзолея има… мавзолей.

Мавзолей нов прочит

И този е бял. Но вместо мумия има кола.

изложено

Предполагам, че от Ауди България изобщо не са искали да се съпоставя синьото им ауди с изстиналото тяло на мъртъв човек.

Всъщност, както казах и на Емил – голяма част от младите хора сигурно си нямат и идея какво е имало на това място. Може би от тези млади са и хората, сложили белия куб днес. И те и идея си нямат, че това, което са кичнали, наподобява на мавзолея, стоял тук преди по-малко от 20 години с изложеното тяло на Георги Димитров вътре (мавзолея, тялото на вожда преди повече). Същите тези служители са си мислели, че пустощта на площада е просто празно място, с чудесно местоположение за реклама на продукта.

Защото, ако са целяли именно паралел с миналото на мястото, на мен лично ми се струва като проява на лош вкус с дъх на раз… изложено. Но знае ли човек.

Мавзолеите вчера и днес

(снимка Мавзолей източник)

П.П. прощавайте за тъмните снимки, но с това ранно стъмване, не го уцелвам по светло!

За превода и Boxing Day

Покрай бокса, та до превода, ей така ми тече мисълта на мен :-D

Честно, вчера, когато прочетох:

„Кличко пред „Советский спорт“: „Такъв простак като Кубрат Пулев досега не бях имал за съперник.“

реших, че става въпрос за някакой руски Бъзикилийкс или Неновините, но не и за реално изказани думи от човека, на който непосредствено преди, а и след мача не му трепна не кутрето, ами и косъм на веждата! Човек, толкова овладян, премерен, хладнокръвен, дето не му пука от никакви обвинения за мафия и допинг, да вземе да назове така просташки противника си – „простак“. Абе как е „простак“ на укарински/руски?

Та тръгнах от там да проверя що за сайт е този „Советский спорт“ и дали не е като нашето Три корни. Оказа се, че си е съвсем нормален спортен портал. Намерих и цитираното интервю, от което най-тенденциозно са извадени само негативно звучащите пасажи, без да се цитират и думите, в които звучи уважението на Кличко, към противника му. Но, за това няма да говоря.

Зачетох интервюто. Руският ми не е много добър, но за това си имам Емил, който е рускоговорящ. И тук идваме до точка първа от нашата версия за „Изгубени в превода“:

1. В България всеки си мисли, че говори и знае руски.

И дори да му бяга някоя дума, Google ще компенсира пропуска му. Не става така. Статията е преведена едно към гьоторе, губейки нюансите на речта. Но за да го разберете, се иска повече от простата ви увереност, че знаете руски, само защото той се пише с кирилица.

2. Първото значение на всяка дума е единствено.

Скоро, във фейсбук, си говорих с приятели за превода на думата „creativity“. Лично мен ме дразни превода „креативен“ и цялата произхождаща „креативност“. Смятам, че „творчество“ е добър превод, стига превеждащия и читателя да не ограничават представата си за думата до часовете по „труд и творчество“, а го възприемат, като акт на съзидание и творене, както на изкуство, така и други работи. Но, за по-голяма точност може да го преведем и с няколко думи, в зависимост от контекста. Но вместо това…

…надделява желанието да преведем „креативността“ в една дума. Разбирам превеждащите „креативност“ – знаещите английски усещат контекста, имат нюх и представи по отношение на думата. Често аз самата изпитвам трудност в това да преведа дадена дума от английски, защото знам конотацията с която е натоварена, но тя трудно може да се затвори в една единствена дума на български.

Но да се върнем на тоя „простак“, руският „хам“. Изведнъж руската дума, бива преведена по възможно най-сензационния начин – „простак“, при положение, че има много възможни преводи в зависимост от конотацията. Но, нали, колко удобно звучи „простак“, изречено от противника!

Отмах губим „креативността“ си по отношение на превода! Удобен ни става само един едностранчив начин за превод, нали? Защо да е хулиган, хъшлак, гамен, грубиян, хамал… пък знаете ли, че на руски този същия „хам“ има за синоним „йоркширец„?! Ха! Явно йоркширците са простаци, като Кубрат, а?

Пък после си пуснахме няколко мача на Кличко. Не, не започнах да разбирам повече от бокс. Все така не разбирам и ми е трудно да им следя ръцете дори. Обаче пък видях, че предишните противници на украинеца играят доста по-различно от Пулев. Някак си по-предпазливо, подскачат, бягат, някои танцуват…  А Пулев, на техен фон, подходи много по-открито и директно… както би се бил някой на селския мегдан. Не просташки, просто – по-просто и обикновено.

Ама „простак“ продава.

П.П. И нали си знаете, че Boxing Day няма нищо общо с бокса? ;)

Дядо Тричко знае всичко…

Така започваше една моя любима детска песничка, която всъщност е стихче на Асен Разцветников:

Дядо Тричко знае всичко:
шие капи от чорапи,
мели трици от мекици,
върже крава със кощрява,
спира влака със кривака,
хваща раци със мустаци,
сбира круши със ботуши,
брули дюли със цървули.

И си я припомних в понеделник, когато се наложи да си оправям клавиатурата, точно както един Тричко би го направил. Но, накратко, какво стана…

Преди около година си поръчах из Китай нова клавиатура за стария лаптоп, че оригиналната нещо сдаде багажа. Да, но точно по него време Тиквичка тамън започваше да проявява интерес към технологиите и не щеш ли почти веднага ми изтъргна няколко клавиша. Повечето успях да натисна и щракна обратно, защото само бяха откачени от едната страна. Но тази на j-я не – беше напълно изтръгнат с все двете пластмасовки, неща прикрепващи го към основата. Голяма мъка ми беше, най-вече защото като пишеща по десетопръстната j-я ми е „домашния“ клавиш и неговтото мърдане е… ми беше като трескá в окото, която не можеш да махнеш. Не можеш, но след сума изгледани филмчета за закачване на бутона, не успях да го върна в оригиналното му състояние и трябваше да свикна с тая работа.

Карах си така до понеделника, когато, не щеш ли, тръгвайки да мъкна лаптопа, без да искам му закачих и изтъргнах едно копче. Помислих, че съм видяла сметката на j-я, но за голяма моя жалост, в ръката ми падна i. Ай, ами сега?! Завайках се, затюхках се, пък си рекох – е, поне колкото j ще го докарам. Как да я оправя тая проклетия сега? Ами как – ще гледам как съм оправила братчето му.

Понадигам j-я и си мърморя: „Това, значи е тук. Тези двете значи трябва да направят везна на двете чсти…“ Направих везна между двете дръжки на бутона и тръгнах да слагам, но в този момент разбрах, че съм обърнала единия елемент. Разкачвай отново, закачвай правилно. Цък, цък и взе че щракна идеално на мястото си. И за моя почуда от двете страни.

klaviatura

A! Това не трябваше да става така! Нали го направих както j-я?! Не би трябвало да щракне и от двете страни, защото примера ми не може, и е свободен от едната страна! И в този момент стоплих! Ами че аз съм оправила правилно новосчупения клавиш, гледайки грешно сглобен, който цяла година мисля, че е счупен и просто си е така! Ха честито! Сега само да успея да изтръгна грешносложения j, без да счупя тия тънки пластмаски  i да го оправя…

П.П.  Успях! Ура! :-D